28. БОСОЛ ВЛЕЧИ-ЦЪРВУЛИ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Богдан из Стамбул ходеше,
тефтер във ръка носеше,
отбор дружина сбираше.
Посъбра Богдан, понабра
до седемдесет момчета,
до седемдесет и седем -
юнашки тефтер подпълни,
за никой място не остана.
Та че ги Богдан поведе
към тази гора зелена,
към този Бруса балкана.
Подире теча Босола,
поеса му са вееше,
цървула му са влечаше.
Той са на Богдан молеше:
- Байне ле, бате Богдане,
прибери мене при тебе
и мене в тефтер запиши,
и аз със вазе да дойда.
Богдан Босолу думаше:
- Босоле, влечи-цървули,
как да та с мене прибера,
юнашки тефтер подпълних,
за никой място не остана.
а Босол му са молеше:
- Байне ле, бате Богдане,
макар са й тефтер подпълнил,
няма ли колай някакъв
и мене да си запишеш,
в тефтера най на крайчеца,
отгоре на коричката -
и аз със вазе да дойда.
Богдан Босолу думаше:
- Босоле, влечи-цървули,
че как ще да та запиша,
юнаци каил не стават:
да седнат да си обядват -
от тебе жда си избягат.
Босол Богдан думаше:
- Байне ле, бате Богдане,
пиши ма в тефтер на края
и аз със вазе да дойда,
барем чантите да нося,
пушките да ви изтривам,
сабите да ви измивам;
кога дружина насядат
обяда да си обядват -
аз ще настрана да седя,
доде са сладко наядат.
че па го Богдан записа.
Вървели, що са вървели,
стигнали руда поляна,
заклали крава ялова,
буен са огян наклали,
ялова крава опекли,
сичките наред седнали,
обяда да си обядват.
Босола, влечи-цървули,
много е грозник и мръсник,
той си на страна седеше,
букова шума ядеше.
Че па ги Богдан изведе
на връх на Бруса балкана,
разпъна бели чадъри,
нареди отбор юнаци,
под секи чадър по двама,
по двама и по троица,
самичък Богдан под чадър.
Слънцето трепва, зайдува,
Богдан дружини думаше:
- Слънцето трепти, зайдува,
какво ще да вечеряме,
нямаме нищо никакво.
Кой ще са холан наеме,
та него да си изпратя
при беглишките овчари,
при тези каракачани,
да иде да ми докара
до седемдесет шилета,
до седемдесет и седем -
на всеки юнак по едно,
на мене дор два кюсема.
Сичките мълчат, не гълчат,
Босол ми влечи-цървули,
поеса му се вееше,
цървула му са влечеше -
Той си на Богдан думаше:
- Байне ле, бате Богдане,
я дай ми, бате, подай ми
твоята сабя френгия,
аз ще да стана да ида
при беглишките ювчере,
при тези каракачани,
шилета да си докарам,
на секи юнак едничко,
на тебе до два кюсема.
Богдан му сабя подаде,
че тръгна Босол да иде,
поеса му са вееше,
цървула му са влечеше.
Богдановата дружина,
те са на Бога молеха,
дано го кучета усетят,
ювчери да го убият,
назаде да са не върне,
от него да са отърват.
Пък тръгна Босол, отиде
при беглишките овчари,
че кучетата им издеби,
па влезе в вити кошари,
изведе Босол, изкара
до седемдесет шилета,
до седемдесет и седем,
на секи юнак едничко,
на Богдан до два кюсема.
Насбра ги Босол, кара ги,
ясни са звънци дръннали,
кучетата усетиха
и след него са сипнали.
Босол шилета караше,
тънка си сабя въртеше
и кучета си сечеше -
пак си шилета не остави.
Богдановата дружина,
едни си други думаха:
"Отиде Босол, отиде,
дано са назад не върне!"
дори си това думаха,
ето са Босол зададе,
дребни шилета караше.
Закла ги Богдан, издра ги,
буен си огян накладе
и си шилета печеше.
Богдановата дружина
едни си други думаха:
"Как ще при него да седнем,
да седнем да си ядеме!
Я хайде да го проводим
през девет дола дълбоки,
на Мачешкото изворче,
водица да ни донесе;
там има мечка кръвница,
дано го мечка изеде,
от него да са отървем!"
награби Босол две стомни,
тръгна, за вода отива.
Девет долчини премина,
на Мечешкото изворче
стомни със вода напълни
и са назади повърна.
Насреща му са зададе
пустата мечка стръвница
със нейни малки мечета.
Като ги Босол догледа,
той си стомните остави,
улови дребни мечета
и ги във пазва натуря,
цял бук на рамо нарами,
мечка за ухо улови,
че при дружина отиде.
Ботдановата дружина
тамън си дума думаха:
"Много са Босол забави,
дано е Босол загинал,
от него да са избавим" -
ето го Босол че иде,
пълна му пазва с мечета,
цял бук на рамо носеше,
мечка за ухо водеше.
Като го видя дружина,
пръхнаха в гора зелена -
кой са на дърво качува,
кой са във шума заравя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.