27. ТОДОР ХАЙДУТИН И ПАШАТА ОДРИНСКИ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Откак се гора развила,
Тодор из гора излезе
по пусто Тодор хайдушко.
Никой не го знай де ляга,
де ляга Тодор, де става.
На девет кази додява,
десета каза салмува,
десета е девнянската.
Де го й пашата зачула,
пашата йедирнянската,
пашата телерче чаъртисва
из йедирнянската чаршия,
из тъмничките улички:
- Който са юнак наемне
да си тодора улови,
жив да го в ръка предаде,
ша му пашата хариже
покрай Дунава селата,
харача той да го зема!
Нийде са никой не наел,
най са наела, наела
една ми булка хубава,
Тодорчовата кумичка.
Напълни пълна бъклица,
отиде в гора зелена
и са юнашки йзпровикна,
веще й хайдушки просвири:
- Чуваш ли, кръстник Тодоре,
скоро при мене да додиш!
Тодор Тодорка той зачул,
скоро при нея отиде.
Тодорка дума Тодору:
- Тодоре, кръстник Тодоре,
мъжка си рожба аз добих
и додох да та калесвам
да додеш да я кръщаваш,
какро си кръщал и мене.
Тодор тодорке думаше:
- Кумичке мари, Тодорке,
да не е нещо измама,
да ма измамиш, предадеш?
Тодорка дума Тодорчу:
- Не бой са, кръстник Тодоре,
със кръстник шъка не бива,
на кръстник лъжа не може!
Съблечи дрехи юнашки,
облечи дрехи селяшки,
запретни бели ръкави,
със мене найдно да вървиш,
като в селото ша флязим,
да не та някой познае.
Тодор с Тодорка той тръгнал,
самси си наум докарал,
сабята не си й оставил,
девет я ката огънал
и в джоба си я той турил.
Като юв село отишле,
Тодор детето подигнал
да идат да го кръщават
в яриболските черкови.
Когато Тодор пристигнал,
дор девет попа заварил,
те за Тодора чакали.
Тодор в черковата щом флязи
и го пашата сардиса,
аскеря по прозорците,
сама пашата на врата.
Тодор на паша думаше:
- Пашо ле, едирнелия,
пашо ле, пашо голяма,
със тебе шъка не бива!
Я постой, пашо, почакай
да си детето аз кръщам,
да си закона изпълня,
жив ша са в ръка аз предам.
Паша Тодора послуша,
възпря са и го почака.
Като детето кръщали,
Тодор на врата отиде,
на паша да са предава.
И си в джоба той пресегна,
и си сабята извадил,
и са налево завърте, -
дур са надесно обърне,
само пашата остана.
Паша Тодорчо думаше:
- Тодорчо, младо юначе,
ти ми душата харижи,
къдято сядам и ставам
къдято ходя и дохождам,
с тойто юнашко ша са подфалгам!
Тодор на паша думаше:
- Добро са скоро забравя,
ша ти краката отрежа,
краката, вещи й ръцете,
и по света да ходиш
с мойто юнашко да са подфалгаш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.