23. НЕНЧО ОТИВА В ХАЙДУТ ВЕЛКОВАТА ДРУЖИНА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Остана Ненчо сираче
на половинка годинка,
без майка Ненчо, без баща.
Че расте Ненчо, порасте
до дванаесе години,
а нема ниде никого,
кой да си Ненча научи,
да оре Ненчо, да копа
бащини нивя, бостане,
бащини, още дядови.
Седал ми Ненчо при долът,
под върба, под самодивска,
сам си са чудил и мае:
накъде Ненчо да иде,
какъв курбетлък да хване,
как да си къща отхрани,
как да си челяд отгледа!
Трепна са Ненчо, подскокна
и ми тогаз усети
да иде Ненчо хайдутин:
да сече глави читашки,
да роби турски робини.
Посъбра Ненчо дружина:
кой няма майка ни тейко,
кой няма брата ни сестра,
който са от кръв не бои,
не знае рана как боли.
Па тръгнал Ненчо, отишъл
на тая Витош планина.
Ходил ми Ненчо, що ходил,
ходил ми девет години,
спечелил много имане;
никой за Ненча не знае,
ни паша, ни баш кадия,
ни цар Сюлиман вов Стамбул.
Узнал е Ненча владика
из тая града София,
па при пашата отишъл
и на пашата думаше:
- Бре, пашо, турски заптию,
знаеш ли, или не знаеш
за Ненча, за войводата?
Че води Ненчо юнаци,
развива Ненчо байраци
и коли турски читаци,
събира жълти жълтици,
по тая Витош планина;
събрал е Ненчо имане,
имане без довършане:
педесет и пет кесии.
паша ми събрал сеймене,
сеймене, билюкбашие,
низаме, делибашие,
па ги е пратил на Витош
да хванат Ненча войвода.
Пукнале пушки бойлийки,
блеснале сабли френгийки;
много са турци паднале,
ала са Ненча раниле:
на сека става по рана,
на клето сърце две рани.
Че стана Ненчо, отиде
в голяма село Габрово
у Йонка механджийката,
у Йонка посестрима си,
че си на Йонка думаше:
- Йонке ле, посестримке ле,
бъди ми майка и сестра,
да ми раните изцериш.
Ако ми раните изцериш,
подбрадник ща ти нанижа,
подбрадник жълти жълтици,
косатник ситни рубии.
Йонка на Ненчо думаше:
- Ненчо ле, побратиме ле,
аз ще ти рани изцера,
ако са, холан, отречеш
от този пусти хайдутлук,
да купиш чифте биволе,
да ореш черно угаре.
Ненчо са Йонки кълнеше,
че ще си Йонка послуша,
ще хвърли тоя хайдутлук,
ще купи чивгар биволе,
да оре черно угаре.
Ала е пушка пукнала
в Неготин града голяма:
сърбски са момци станале
да колат турци кръвници
и еничерски делие.
Не можа Ненчо да търпи,
та па си грабна пушката
и си на Йонка думаше:
- Йонке ле, посестримо ле,
не може юнак без рана,
не може юнак да оре,
не може лозе да копа.
Та па е Ненчо отишъл
в хайдук Велкова дружина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.