18. ЧАВДАР ВОЙВОДА И ОГНЯНЧЕ В СОФИЯ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Чавдар ми вино пиеше
у тая Пирин планина
със седемдесе дружина,
със седемдесе и седем,
с Огнянче мило сестренче.
Абер йе дошло Чавдару
низ тая равна София:
"Да дойде Чавдар, да дойде,
че да го тура кадия
на сичка земя софийска,
а неговите дружина
че да ги тура сегмене."
И Чавдар сака да иде,
а Огнянче го не пуща:
- Седи си, вуйке Чавдаре,
турци са върли, опаки,
това е върла измама!
А Чавдар Огнян не слуша,
нало си дигна дружина
низ тая Пирин планина,
та са слезнали у полье.
Огнян на Чавдар думаше:
- Уйке Чавдаре, Чавдаре,
ощ еднъж че ти продумам:
ако ме, уйке, не слушаш,
да раздвоиме дружина!
Що че ни, вуйке, бре ядя
софийски бели рътове,
нека ни яда, бре уйке,
горските брате орлове!
И Чавдар Огнян не слуша.
Огнян раздели дружина:
половин с Огнян да ида,
половин с Чавдар да ида.
Тогай на Чавдар думаше:
- Уйке Чавдаре, Чавдаре,
ти хайде иди София,
нали ме, уйке, не слушаш,
я че да идем Витоша!
Ако е върла измама,
тизе със кавал засвири,
я че да чуйем, да дойдем!
И Чавдар Огнян послуша.
Тогай си Огнян отиде
с триесе и пет дружина,
у тая върла Витоша.
А Чавдар стана, та дойде
у тая равна София.
Като видоа Чавдара,
Чавдара млада войвода
с триесе и пет дружина,
сичка София излезна
да си посретна Чавдара,
най-напред иде пашата,
по него иде войската.
Паша на Чавдар говори:
- Чавдаре, млада войводо,
добре ми дошъл, Чавдаре!
Нещо че ти се помолим:
я си нареди дружина
да си заклопа пусато
и па от конье да слезна,
че ми се войска уплаши!
Това се Чавдар не сети,
защо е върла измама,
нало нареди дружина:
- Дружина верна, сговорна,
я си слезнете от конье
и заклопете саблите,
пашу се войска уплаши!
И дружина го слушаа,
та си слезнаа от кони
и заклопиа саблите.
Турска ги войска утече,
се ги у ръце фанаа
и веднъга ги караа
у тия тевни зандани.
Тамо са три дни лежали.
Тогай се шетна пашата,
та си тамо отиде,
подби си шега с Чавдара:
- Чавдаре, млада войводо,
да ти честитим кадиство!
Че те турим кадия,
а твои млади дружина
се че турим сегмене!
Добре ли им е бре тука,
у тия тевни тевници,
да бъда млади сегмене?
А Чавдар му се примоли:
- Пашо ле, пашо честити,
нещо че ти се помолим!
Пущи ми десна ръчица,
додай ми медни кавале,
със кавал да си посвирим,
дружина да си веселим,
че са се много сплашили.
Паша се това не сети,
пущи му десна ръчица,
даде му медни кавале,
та си засвири с кавале.
Не си весели дружина,
на си със кавал сборува:
- Огняне, мило сестренче,
ка можеш тука да дойдеш,
уйкя си да куртулишеш
че било върла измама:
не туриа ме кадия,
нал ме туриа у тия,
у тия тевни тевници,
у тия тежки тумруци!
Като го дочу Огнянче
низ тая върла Витоша,
като се слете Огнянче
с триесе и пет дружина.
Като видоа Огнянче,
сичка София излезна:
най-напред иде пашата,
по него иде войската,
та па на Огнян думаше:
- Огнянче, млада войводо,
добре ми дошъл, Огнянче!
Нещо че ти се помолим:
я си нареди дружина,
нека от конье да слезна
и саблите да си заклопа,
че ми се войска уплаши!
Огнян дружина думаше:
- Дружина, верни, сговорни,
подритайте си коньете,
цвръсто си дръжте саблите,
кръгом ловете войската!
И дружина го слушаа,
подритнаа си коньете,
цвръсто си държа саблите,
кръгом фанаа войската.
Сичката войска паднала
А Огнян фана пашата.
Доде си Огнян пристигна
у тая равна София
и си караше пашата,
софийски турци проклети,
сички са се сплашили
и са Чавдар пущили
из тия тевни тевници.
Чавдар си Огнян посретна.
Тогай ойдоа с Чавдара
у пашините конаци.
Търгнал е сабля Чавдара,
на паша глава отсече,
та па му двори оплени.
Три дни са тамо седели,
та са иманье делили.
Тогай си Чавдар разпрати
негови млада дружина,
секой си дома отиде...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.