|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
177. СМЪРТТА НА ХРИСТО БОТЕВ
Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни
Ристова мама на пътя стои,
за Риста чака, за Риста пита.
Отдолу иде първа дружина,
Ристова мама за Риста пита:
- Мър ой та тебе, първа дружино,
ти като идеш, мари, отдолу,
нали виде моя син Риста?
Отговаряще първа дружина:
- Мър ой та тебе, Ристова майко,
видевме го, видевме вчера в балкана,
вчера в балкана ранен остана.
Тенка му й пушка назад върлена,
остра му сабя на две строшена,
на главата му чрен вълк виси
и му ближеше лютите рани,
и му едеше белите меса,
и му пиеше черните кърви.
Ристова мама жално заплака,
заплака, жално си зареди:
- Ристьо льо, милия мамин,
като та й мама ранила,
дал' за тъй та е мислила!
Златар, Преславско (сп. Български фолклор, г. II, 1976, кн. 3-4,
с. 8, зап. Ив. Коев, 1953 г.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически
песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически
песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.
|