174. ХАДЖИ ДИМИТЪР ОТИВА ХАЙДУТИН

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Како е чудо станало
във Сливен града голяма,
във Сливнянската чаршия
турци са таклиф турили,
кому по двеста, по триста,
хаджию, Хаджи Димитру,
на него холан, хиляда,
хиляда чърни грошове...
Чуди са, маи Хаджия
како да прави, да стори,
откъде пари да зъмне,
таклифа да си изплати!
Че стана, стана Хаджия,
Хаджия, Хаджи Димитър,
че събра калфи, чираци
и на калфите думаше:
- Бре калфи, йоще чираци,
ний щем дигеня затворим,
кепенци ша му ударим,
алята ша си продадем,
алята кундуржийския,
аче щем, кардаш, да купим
патрони, пушки берданки.
Секи ща силях запаше
със остри кулак ножове
и кърма чифте пищови,
че щем в гората да идем,
на Агликува поляна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.