167. ИЗГРАЖДАНЕ НА СИЛИСТРЕНСКОТО КАЛЕ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Тръгнали ми са, тръгнали
сите дряновски дюлгери
дърво и камък да дялат,
да правят пусти калета.
Като из пътя вървяха,
кой плаче, кой си нарежда.
Дончо им беше майстора,
и той си викна, та запя.
Каква му беше песента:
- Майно ле, неродила ма,
дето си мене родила,
бял камък да си родила,
та пари барем да струва,
ала са братя без пари,
три годин кале ще правят!
Той на дюлгери думаше:
- Ой ви взаи, дюлгери,
барем сте вие ергени,
като из пътя вървите,
тъй да се Бога молите:
"Кога в Силистра отидем,
доде калето изкараме,
железни врата да качим
и сребърните кофари,
русите в Силистра да дойдат!"
Доде калето изкарат,
ето че стигна Русия,
руски топове обърна,
кале на поле направи
и високата джамия
със двадесет ми кубета,
кубета и минарета
нея на кръст си удари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.