162. СМЪРТТА НА АЛИ ПАША ЯНИНСКИ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Фросина седит на врата,
на шарен гергеф везеше,
лице йе сънце грейеше.
Помина, шчо ми намина
от Али паша граматик,
Фросина ми я догледа.
Фросина шчо йе велеше:
- Фросино, моме Фросино,
скри си го лице хубаво
во копринена шамия!
На диван седит пашата
со шарената дульбиа,
да н'те, Фросино, догледат,
да не ти пушчит кавази,
да не ти тебе наръчат
вечер да готвиш вечера,
да не ти дойдит на конак!
Кога граматик сборвеше,
сеир пашата чинеше
со шарената дульбиа.
Ушч речта не ми дорече,
ето се двайца кавази
от Али паша пратени,
на Фросина йе велеет:
- Фросино, моме хубаво,
здраво-жив от Али паша,
много те паша поздравят.
Вечер да готвиш вечера,
во шареното одайче
миндери да изпостелиш,
пашата да го пречекаш,
паша ке дойдит на конак!
Халал йе било Фросине,
бърго им джуап даваше,
ич гайле шчо им немаше:
- Хай море двайца кавази,
от Али паша пратени!
Здраво-живо Али пашу,
много го паша поздравям.
Да не се мамит да идит,
вечер вечера не готвам,
одайче не изпостелвам,
не можам паша да чекам,
ни пак пред паша излегвам,
зашчо сум моме рисянче,
зашчо сум вера кърстена!
Кавази се разлютия,
на час са назад вратия,
Али пашу му кажвеет:
- Здраво-живо от Фросина,
много та тебе поздравят.
Да не се мамиш да одиш,
вечер вечера не готвит,
одайче не изпостелвит,
ни пак те тебе причеквит,
ни пак пред тебе излеквит,
зашч било моме рисянче,
зашч било вера кърстена!
Пашата ке се спалаит,
нигде го место не земат!
Два-три дни време не стоя,
хаберот дойде от Стамбол,
дойдоа силни кавази
глаата да м' я земеет.
Глаата му я зедоа!
Глаата ке'м я шетеет
низ янинските чаршии,
по тийе тесни сокаци.
Абер йе дойде Фросине:
- Фросино, моме хубаво!
Арен ти абер носиме,
голем ти бакшиш сакаме:
Али паша го пресекле,
глаата му я шетеет
онийе двайца кавази.
Излези Фросе, да видиш
глаана къй я шатает
низ оне темни сокаци!
Излезе Фроса да видит,
от шареното одайче
низ малечкото пенджерче
Янино сънце огрея.
Глаата ми я догледа.
Кавази я догледаа,
кавази шчо си сборвеа:
- Фросино, моме хубаво!
Ти ми го веков изгоре,
да би те Господ изгорел!
Фросина ми й разбрала,
Фросина ми се устрами,
нътре си влезе в одайче
Янино сънце загина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.