16. ВЕЛКО ВОЙВОДА И АРАПЧЕ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Посъбра Велко, понабра
до седемдесе момчета,
до седемдесе и седем,
та си ги Велко изведе
на Джилянската планина,
син-зелен байряк побучи,
разпъна бели чадъри,
че па ги Велко нареди
под секи чадър по двамка,
по двамка и по троичка,
самичък Велко под чадър.
Полегна, дрямка задряма,
задряма, сън засънува:
кървава роса росяло,
чадъри в кърви плувнали,
на конче налове паннали
и му са сабля строшила
от върха дори до сапъ.
Велко са от сън събуди,
събира верна дружина.
- Дружина вярна, сговорна,
елате тука при мене,
какво ще да ви прикажа.
Задрямах, сън засънувах,
дали й, дружина, за мене,
дали й дружина, за вази,
дали й на грозни години?
Грозен си съня сънувах:
кървава роса росяло,
кървави реки текнаха,
чадъри в кърви плувнаха,
на конче налове паннаха
и ми са сабля строшила
от върха дори до сапъ.
Дружина вярна, сговорна,
вази ви тука оставям,
хубаво чадъри гледайте,
хубаво байряка вардете,
язе ща в Солун да ида,
сто драма вино да пия,
саблята да си наточа,
кончето да си подкова,
дано се съня разнесе.
Че стана Велко, отиде
в Солуна града голяма.
Ножар му сабля точеше,
налбантин коня ковеше,
Велко си вино пиеше,
към планината гледаше.
Бог да убие, порази
арапче грозно-омразно!
Отде се й холам съзело,
разигра коня арапски,
изтегли сабля от ножница,
че му дружина изсече,
кървави реки текнаха,
чадъри в кърви плувнаха.
Сичка дружина изсече,
сал едно момче остана,
дето й на Велко сестрино -
и него мъчи да фане,
главата да му отземе.
То бие пети в рамене
и си чадъри прескача.
Арапче грозно-омразно,
то на момче си думаше:
- Бре ти каква си пасмина,
сломих си коня със тебе:
толкоз дружина изсякъх,
не можах да те долова
и тебе глава да зема.
Кажи ми, момче, обади -
че от кое си коляно?
Момченце младо, глупаво,
то си чадъри прескача
И му на инат хортува:
- Арапче грозно-омразно,
кога ме питаш, да кажа -
хич ма от теб не е грижа,
като от тебе арапин:
ази съм Велко сестрино!
арапче грозно-омразно,
то си на момче думаше:
- Къде е Велко войвода,
и нему глава да зема!
момченце дума арапче:
- Вуйчо ми Велко отиде
в Солуна града голяма.
тръгна арапче, отива
Велко войвода да търси.
Велко си вино пиеше.
Кат дигна чаша да пие,
към планината погледна -
черни са орли виеха,
човешки меса носеха,
от уста в уста зимаха.
Бърже са Велко усети:
"Дали е мойта дружина,
каква ли бела сториха!
По-скоро бърдже да върва!"
Възседна коня хранена.
Тъман от Солун излиза,
насреща иде арапче,
арапче грозно-омразно.
Велко арапче думаше:
- Арапче грозно-омразно,
що ти е конче кърваво,
от крака дори до грива,
що ти е сабля строшена?
арапче му се похваля:
- Строших га, надве строших га
от Велковата дружина.
Отивам Велко да търся
и нему глава да зема.
Велко арапче думаше:
- Арапче грозно-омразно,
отиваш Велко да търсиш,
късметя жа си намериш:
самси е Велко пред тебе!
двамата от коне слязоха,
грозна са борба сбориха
три деня и три вечера -
с крака земята сораха.
Дето арапче докопа -
по ока месо откине,
дето го Велко докопа -
по ока и по полвина,
тук-тамка кости мъкнеше
и ги настрана фърляше.
Нали са Велко разсърди,
издигна черно арапче,
в черна го земя удари,
ръце му, крака изтроши,
очи му из глава изпъди.
Че па си коня възседна,
на планината отиде.
Завари момче сестрино:
заклало крава ялова
и си кравата печеше,
с малко я пръстче въртеше.
- Я яла, вуйчо, при мене,
от крава мезе да едем.
оттука, вуйчо, кът станем,
на Огнян на гости жда идем,
а че е Огнян за нази!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.