159. ДИМИТЪР, ВРАЧАНСКИ ПЪРВЕНЕЦ, УБИТ ОТ ИБРАХИМ ПАША

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Макя Димитру думаше:
- Я ела, симко Димитре,
я яла, майка послушай,
та майка да те научи:
не оди в село Кунино,
в Кунино и Радьовене,
не мъчи, синко, раята,
от седем годин децата
на гръбе дърва да носят,
у пола дребно камене,
че са кунинци душмане,
а радьовчене - инате,
та ще ти нещо зло стори,
зло стори и зло направи,
напокон пишман да не си!
Димитар майка не слуша,
отиде в село Кунино,
направи кула шарена
с триста джамлии пенджери
и с триста нови мазгала.
Кунинци, върли душмане,
със врачанските бакале,
Генч ага из Берковица,
тийе Димитар клопале
на царя и на везира.
Царя е ферман написал,
у Видин града запратил
на паша, Ибрахим паша:
- Дека Димитра фанете,
там него млад погубете!
Паша е ферман прегледал,
па си са викна, провикна:
- Три турци, верни гавазе!
Стегнете коне ранени,
идете града у Враца
Димитру в нови дворове.
Ако го дома фанете,
там да го млад погубите,
трупа у Искар фърлете,
глава във Видин донесете,
жив го при мен не водете,
че сме със него достове,
та ще са от мен измоли,
че ми е добро направил.
Послушали ги три турци,
стегнале коне ранени,
отишле града у Враца
Димитру в нови дворове,
та на майка му думаа:
- Бабо ле, стара бабо ле!
Де ти е сина Димитар ,
че си го вика пашата,
голем бакшиш ще го подари.
Димитру клета майчица
не знайла турци що мислят,
ами им право казала:
- Димитар сега упрегна,
упрегна коня ранена
във шарената кучия,
отиде в село Кунино
на тая кула шарена.
Димитар на кула седеше.
Като си видя три турци,
а той се викна, провикна:
- Сеивче, младо сеивче!
Я слезни долу в дворове,
на турци коне прифани,
та ги низ двори разведи,
че ми са турци познати
из Видин града голяма.
Послушло го сеивче,
та им конете прифана.
Турци са горе качиле
на тая кула шарена.
Димитар икрам направи,
тазе им каве изпекал,
наргеле тютюн запалил.
Седеле, разговаряле.
Като са каве изпиле,
със око са се сгледале,
с колено са се сбутнале,
извадиле дребна синджира
Димитру ръце да вържат,
та него да си погубат.
Димитар им се молеше:
- Три турци, мили достове,
недейте мене погубва;
просто да ви е имане,
имане жълти, жълтици,
жив ма у Видин водете!
Ако не можа да са измола,
нека ме паша погуби!
Нали са турци лакоми,
тия му пари узеле,
па са го оттам повеле:
напреди иде Димитар,
по него иде сеивче,
а по сеивче - три турци.
Вървеле, що са вървеле,
отишле в града Видина.
Като ги виде пашата,
той се викна, провикна:
- Три турци, верни гавазе!
Арам да ви е моя леб!
Нали ви вазе заръчах
жив тука да го не водите!
Димитар молба замоли:
- Пашо ле, Ибраим пашо!
Толкова ли бе ти дослука,
дослука, афедарлъка?
Знаеш ли, пашо, повниш ли,
когато беше заробен
у влашка земя незнайна
от краля, от московина,
азе та с молба измолих
колкото с молба измолих,
повече с пари откупих;
та ти не мож ли да ме отмолиш
от царя и от везира,
колкото с молба да молиш,
повече с пари откупиш?
Та аз ща ти дам пари подадем,
подадем, още наддадем!
Паша Димитру думаше:
- Димитре, джанъм Димитре!
Не можем да те измолим,
не можем да те откупим!
Вчера ми ферман пристигна
от царя и от везира:
я твоя глава, я моя!
Димитар пак са замоли,
та са го него пущиле,
пущиле в божа черкова.
Там са е верно помолил,
помолил верно, прекръстил.
Три турци стоят на врата,
па са го оттам узеле,
бит пазар го завеле
при широките колуци,
на големите боклуци.
Там са му глава отсекле,
при беглишките кошове;
трупа у Дунав фърлиле,
глава у Видин носиле.
Тогаз са ферман писале
на царя и на везира,
че е Димитар загинал
за нищо и за никакво:
че си е кула направил
у това село Кунино;
кунинци, върли душмане,
а радьовене - инате,
със врачанските бакале,
Генч ага из Берковица,
тийе Димитар клопале
на царя и на везира!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.