142. НЕ ИСКА ТУРКИНЯ ДА ВОДИ, МАКАР И ПАШОВА ДЪЩЕРЯ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Що ми врева по гора зелена!
Дал су турци ил су па хайдуци?
Ни су турци, ни су па хайдуци,
нело Иве с пашу беседуе.
Па говори паша, Али паша:
- Вала тебе, Иве чорбаджийо
ти си имаш деветмина сина,
я си имам дори девет черке,
жени сина, че ти дам девойкю,
жени сина, най младога, Митра,
че ти давам най младо, Султану.
Па се чуди Иве чорбаджия
дали сину веру да промени,
или паши атър да разтури.
"Пашина е голема работа,
боле сину вера че променим,
негли паши атър да разтурим!
Събра Иве китени сватове,
покани си кума и старойкю,
па отиде на пашини двори.
Паша седи под благу ябуку,
па си чети тава ситно писмо,
па си рипи паша, Али паша,
та посрете китени сватове,
изведе ги на високи чардак,
чинили са закон що е било:
венчали су туркиню девойкю
и венчаше Митра младоженю.
Чинили су закон що е било,
пойдоше си китени сватове,
попрати ги паша, Али паша
па влезе у ладни яъри,
на сви свати по коня ариза,
а па Митру - коня крилатога.
Ойдоше си китени сватове.
Де минуваше през поле зелене,
та насташе през поле широко,
сви сватове кони разиграше,
Митър нече коня да играе.
Па говори кумък и старойкя:
- Вала тебе, Митър младоженьо,
сви сватове кони разиграше,
а ти нечеш коня да да играеш!
Па говори Митър младоженя:
- Вала тебе, куме и старойкьо,
я си имам осъм мили брата,
свите воду гяурке девойке,
а я водим туркиню девойкю,
не е било, ни че па да буде!
Дочула га туркиня девойкя,
изписала тава ситно писмо,
та га даде на сиво соколе,
па га тури поди десно крило,
па на пиле потиом говори:
- Вала тебе, сиво соколенце,
че отлетиш на татини двори,
че изпищиш кико люта змия,
тата че те по гласи познае,
он си седи под благу ябуку.
Отлетело сиво соколенце,
отлетело на пашини двори,
изпищяло кико люта змия,
паша га е по гласи познало,
узело е тава ситно писмо,
прочело е и све е разбрало.
Па си рипи паша, Али паша,
па влезе у ладни аъри,
а изведе коня Дзвезданлию,
та пристиже китени сватове.
Виде Митър, дека че погине,
па погуби кума и старойкю,
па си литну са коня крилатога,
не виде се накуде отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.