138. ЕНИЧАРИН ТЪГУВА ЗА ДОМА СИ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Що ми се белее,
белее, люлее
отвъд през бял Дунав?
Дали са лебеде,
или са снегове,
дали са ледове,
или са дъждове?
Да биха лебеде,
подхвръкнали биха,
да биха снегове,
стопили са биха;
да биха дъждове,
отекли са биха;
за два, за три деня,
за неделя, за две
Не бяха лебеде,
не бяха снегове,
не бяха ледове,
не бяха дъждове,
най ми цар кондисал,
цар с голяма войска
бели еничери.
Разпънал чадъри,
бели и червени,
сини и зелени,
та седат, та ядат,
та ядат, та пият
и с кавали свират,
и борба са борат,
и бял камък мятат.
Едно еничерче,
младо и зелено,
не яде, не пие,
не се борба бори,
ни бял камък мята,
ни с кавали свири,
най са царю моли:
- Царю, господарю,
изпиши ми книга,
дома да си ида
при моята майка
и при моят баща!
Че моята майка
сега девет годин
черни кърпи носи,
кърпа са додира,
тя я не опира,
мене жив жалее.
Че моите сестри
сега девет годин
бяло цвете сеят,
ала го не носат,
мене жив жалеят.
Че моите братя
сега девет годин
се кавали прават,
ала с тях не свират
мене жив жалеят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.