|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
127. БРАТ И СЕСТРА - СЪПРУЗИ, МАЙКА ИМ - РОБИНЯ
Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни
Размирила са й Влашката земя,
Влашката земя и Богданската,
размирила са, роби робили
и поробили една вдовица,
една вдовица със две дечица
хубава Станка й гизелджа Михо.
Завели са ги да ги продават:
Станка продали във Дренополе
за двесте кеси бели грошове,
Михо продали във Цариграда
за триста кеси жълти алтъни.
Че са й минало малко и много,
малко и много - двайсе години,
че тръгна Михо лика да търси,
лика - прилика да се ожене.
Нийде си Михо лика не найде,
най си намери във Дренополе,
във Дренополе бяла кадъна,
бяла кадъна с българско име,
българско име - хубава Станка.
Кък са видели, аресали са,
аресали са и са годили,
и са годили, сватба дигнали.
Мина са малко, една година,
една година и половина,
намери им са мъжка рожбица.
Отговаряше хубава Станка:
- Брей ой та тебе, гюзелджа Михо,
я иди, иди на Узунджово,
на Узунджова на панаиря,
та си откупи стара робиня,
тя да ни гледа мъжката рожба.
Гюзелджа Михо, той си отиде,
на Узунджово, на панаиря,
та си откупи стара робиня,
кък я откупи и я доведе.
Стара робиня, като е дошла,
като е дошла и ги познала.
Окъпала им мъжката рожба,
окъпала го и го повила,
и го повила, в люлка турила,
залюляла го, песен му запя:
- Нани ми, нанни, синво дете,
синово дете й дъщеринено!
Като я зачу хубава Станка...
Късно Станало, Михо си доде,
Михо си доде от дюгените,
отговаряше хубава Станка:
- Бре ой та тебе, гюзелджа Михо,
гюзелджа Михо, пръвна пръвнино,
я накарай си стара робиня
да ти залюлей мъжката рожба
и да му запей снощната песен!
Отговаряше гюзелджа Михо:
- Мор ой та тебе, стара робиньо,
да ми залюлееш мъжката рожба
и да запееш снощната песен!
Стара робиня сълдзи порони,
дете залюля, песен му запя:
- Нанни ми, нанни, синово дете,
синово дете й дъщеринено!
Гюзелджа Михо, той си излезе,
той си излезе, в къщи не влезе,
най си отиде на темницата,
на темницата при темничаря:
- Бре йой та тебе, темничерино,
отключи, джанам, темни темници,
аз да се фърля в темни темници,
дано ми Господ грехове прости,
че аз не знаех, че сестра водя!
Ямболско, зап. в Бесарабия (Янков, с. 32, № 23; =БНТ 3, с. 200).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически
песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически
песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.
|