125. КАЛИНА, ПЛЕННИЦА НА ТАТАРИ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Стоян със свирка засвири,
свирката свири, говори:
"Играйте, мало й голямо,
и нашироко гледайте:
що ми се н а друм белее,
белее, по друм чернее,
дали е бели лебеди,
али е сиви биволи?
Нето е бели лебеди,
нето е сиви биволе,
а най са пътум татари:
бягайте, мало й голямо,
бягайте, да убягниме!
Бегая мало й голямо,
бегая, та убегная;
Калина мома не можа:
братово й дете на ръце,
тежко нанязи на шия.
Тий са Калина фанали,
та я водили, водили,
девят години по поле
и десетата по море.
Татар Калини думаше:
- Калино, млада татарко
къде остана селото,
към заод, али към изток?
Калина итра, пряитра,
не го й казала към заод,
най е казала към изток.
Тий я завели към заод,
че сред село застанаха,
сред село хоро играе.
Калина, млада татарка,
ем хоро гледа, ем плаче.
Татар Калини думаше:
- Калино, млада татарко,
що хоро гледаш и плачеш,
дали ти й мило хорото,
али си рода познаваш?
Калина итра, пряитра,
тя татаряну думаше:
- Бре татаряно, либе ле,
аз не си рода познавам,
най ми е мило хорото!
Татар Калини думаше:
- Калино, млада татарко,
кога ти й мило хорото,
ти са хубаво премени,
накичи тежко нанязи,
та че иди на хорото!
Калина млада татарка,
тя се хубаво премени,
накичи тежко нанязи,
че отиде на хорото.
Не са й фанала Калина,
нето при моми, при булки,
най са й фанала Калина
при милян брайна Ивана,
та че брайну си думаше:
- Брайно ле, бачо Иване
убийте, брайно, татари,
убийте кого убийте,
мъжка ми рожба оставете,
че ми е брайно, от сърце!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.