124. СТАНА, ГРАБНАТА ОТ ТАТАРИ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Стано Праовко, Граовко!
Чул ми се Угрин татарин,
що го чуло, се бегало.
Село Праово Граово,
село Праово не бега,
него господар не пуща,
на селяне говореше:
- Селяне, море,селяне,
бре селяне, селски кметове,
бре седете, не бегайте,
та голем поклон гответе:
педесе крави ялови,
шеесе вакли овнове,
педесе руди рудици.
У село го не пущаме,
под село ке го запреме,
под село във ливадите,
под китената китеница,
под високо ореше.
Па седеа, не бегаа,
голем поклон готвиа:
педесе крави ялови,
шеесе вакли овнове,
педесе руди рудици;
у село го не шущиа,
под село са го запрели,
под село във вив ливадето,
под китената китеница,
под високо ореше.
Три дни отурак седеа,
триста са пушки пукнали,
триста са души паднали,
триста са коне пукнали.
Кога било четвърти ден,
па станаа, та кренаа.
Що би живо, се подскокна
да гледа Угрин татарин.
Малка Станка изскокнала.
Девет е годин лежала,
та йе лице променило
като жъта качунчица,
като сина перунига;
та й е коса капнала,
с тояжка се подпирала,
та е през плет погледнала.
Па минаа, що минаа,
па мина Угрин татарин.
Йедено ми младо татарче
па се назад обърнало,
та согледа малка Стана.
Слънце му йе огреяло
като деня на пладнина.
А то вели и говори:
- Назад ми, назад, татаре,
я се назад обърнете
да видите какво добро,
какво добро през плет гледа!
Три дни отурак седохме,
триста сме пушки пукнали,
триста сме души ударили,
триста са коне паднали,
още триста нека паднат,
това добро не оставям!
Па се назад повърнаа,
още са три дни седели,
попленили малка Стана,
па а далече отведоа,
у татарска църна земя.
Водия а мало, много,
мало, много, девет годин,
зиме по студени ледове,
лете по жешки камене,
та стана църна татарка.
Па ойдоа в йедно село.
Сгодило се на голем ден,
на голем ден, на Велиден
момите хоро играа,
йергени хоро водеа,
невести песни поеа,
момчета камен фърляа,
дечица топка играа.
Постояла малка Стана,
постояла, погледнала,
да порони дробни съзи.
Догледаа я татаре,
та на Стана говореа:
- Море Стано, малка Стано,
защо рониш дробни съзи?
Дали ти се нажалило
за невести, за песните,
или ти се нажалило
за момите, за хорото,
или ти се нажалило
за момците, за камено,
или ти се нажалило
за дечица, за топката?
А Стана им говореше:
- Нито ми се нажалило
за момците, за камено,
нито ми се нажалило
за дечица, за топката,
нито ми се нажалило
за момите, за хорото,
току ми се нажалило
за невести, за песните!
А татаре й говореа:
- Мари Стано, малка Стано
я се фани на хорото,
двапс се, триж се бре обърни!
Послуша ги малка Стана,
па се фана на хорото,
завърте се надваж, натриж.
Проговори малка Стана:
- Е вийека, мили бракя,
свите хоро на търкало,
та погубете татарина,
та си мене изробете!
Сви се хоро на търкало,
погубиа татарина,
па си Стана изробиа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.