121. РОБИНЯ И СТАРА ПЛАНИНА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Турчин ми кара клета робиня,
люто я кара по люта слана,
бие я, бие по бело лице:
- Мари, хвърли си мъжкото дете!
А робиня му тихо говори:
- А бре турчине, бре друга веро!
Как да си хвърлим мъжкото дете,
като съм язе попова снаха,
попова снаха, дяку невеста?
Не съм родила девет години,
та па се пукна проклета пролет,
та па хокнаха клети биляре:
"Биле за глава, биле за рожба!"
Сека си даде златнио гердан,
та си купиха биле за глава,
ази си дадох златните гривни,
та съм купила биле за рожба,
та съм родила мъжко детенце.
Па седна турчин да обедува,
робинка везе мъжко детенце,
та го отнесе на планината,
па му направи от павет люлка,
та я направи за две елици,
та па си тури мъжко детенце,
та го залюля и запоя му,
и запоя му, и заплака си:
- Нани ми, нани, мъжко детенце!
Тебе е майка Стара планина,
до две елици - две мили сестри!
Духне ке ветрец, полюля ке те,
удари ке дъждец, окъпа ке те,
дой'ке кошута, подои ке те!
Глас й е дошло от планината:
- Иди си, иди, млада робинко,
ти немай грижа за мъжко дете,
язе съм майка на мъжко дете,
до две елици - две мили сестри,
духне ке ветрец, та ке го люляй,
валя ке дъждец, та ке го баня,
дой'ке кошута, та ке го дои.
Па си отиде млада робиня.
Стара планина - стара майчица!
Расло е дете и порасло е,
на три месеца - като три годин,
на шест месеца - като шест годин,
девет месеца - девет години,
та е станало коджа ергенче.
Даде му восок Стара планина,
да го продава, та да се храни...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.