12. РОДЕН ЗА ХАЙДУТИН

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Йорги Дафинки думаше:
- Дафинке, булка хубава,
стани ми дрехи събери,
свържи ги в тенка мъръма,
гуди ги в мешин дисаги
и ми кончето изведи,
на пилмя таш го заведи,
с руйно го вино напои,
със бял го ориз назоби.
Аз щъ, Дафинке, да ида
на Рила стара планина,
върл хайдутин да стана.
Недей са сърди на мене,
я най са сърди на мама:
аз на майка си обадих
да не ма жени майка ми,
че съм със крила намерян,
върл хайдутин щъ стана.
Дай ръка да са простиме.
Аз кога умра, Дафинке,
мене щът орли да издът
и мама няма да плаче;
ти като умреш, Дафинке,
тебе ще в гроб да заровят
и майка шъ та оплаче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.