116. ЦАР КОСТАДИН И КРАЯТ НА ЦАРСТВОТО МУ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Извива се сив-бел сокол
на цареви равни двори.
Па улезна цар Костадин,
па на слуги казуваше:
- Хей, фала ви, доганджии,
доганджии, изметчии!
Изнесете бела мрежа,
замрежете бело небо,
да фанеме сив-бел сокол!
Слушали го доганджии,
доганджии, изметчии,
изнели са бела мрежа,
замрежили бело небо
да си фана сив-бел сокол.
Сокол мрежа и не гледа,
нало мрежа й надвишуе.
Отговара цар Костадин:
- Фала вие, си цареви,
си цареви доганджии,
доганджии, изметчии!
Разметете равни двори,
изнесете зелен чадър,
побите го насред двори,
наредете столовете,
изнесете скемленчето,
скемленчето позлатено,
да излезне цар Костадин,
да си седна под чадъро,
да помами сив - бел сокол,
ега падне сив - бел сокол!
Слушали го доганджии,
доганджии, изметчии,
размели са равни двори,
побили са зелен чадър,
наредили столовете,
изнели са скемленчето,
скемленчето позлатено.
Па излезна цар Костадин,
та си седна под чадъро,
па засвири и налево,
и налево, и надесно,
та помами сив-бел сокол.
Сви се сокол, та му падна,
та му падна на колено,
та протърси бели крила,
та изтърси бело писмо,
бело писмо, църно слово.
Па го взе цар Костадин,
па не може да го чети.
Отговара цар Костадин:
- Хей, фала ви, си цареви,
си цареви доганджии,
доганджии, изметчии!
Я идете, докарайте,
докарайте младо гърче
да пречети бело писмо,
бело писмо, църно слово!
Слушали го доганджии,
доганджии, изметчии,
докарали младо гърче,
дадоа му бело писмо.
Ка го везе младо гърче,
па не може да го чети.
Отговара цар Костадин:
- Фала вийе, си цареви,
си цареви, доганджии,
доганджии, изметчии!
Я идете да найдете,
да найдете поп Никола
да прочети бело писмо,
бело писмо, църно слово,
он че писмо да прочети.
Слушаа го си цареви,
си цареви, доганджии,
доганджии, изметчии,
отидоа, намериа,
намериа поп Никола.
Ка зачети бело писмо,
бело писмо, църно слово,
ка зачети и заплака.
Питува го цар Костадин:
- Фала тебе, поп Николе,
що писува у писмото,
ка зачети и заплака?
Отговара поп Никола:
- Фала тебе, цар Костадине,
нали питаш, че ти кажем!
Ете глава, ете сабля!
Царство ти се дотраяло,
турско царство настанало!
Че надойда клети турци,
та че тебе да погуба,
царицата че зароба.
Отговара цар Костадин:
- Хей фала ти, поп Николе
що са риби у тиганьо,
що се пърже у тиганьо
и петело у тенджара,
ка излезне низ тенджара
и рибите низ тиганьо,
тогай турци че ми зема,
че ми зема мене царство!
Щом йе царо издумало,
рипна петел низ теджара
и веднъга пропеяло,
и рибите низ тиганьо
и веднъг са оживели.
Уплаши се цар Костадин,
веднъг яхна бела мъска,
приличи се цар Костадин
и побегна да си бега.
Станбол турци напълнили,
пресретна го църн арапин,
тръгна сабя, погуби го,
па му везе руса глава,
занесе я на цар Мурат:
- Ей фала ти, цар Мурате,
те това йе цар Костадин,
я го сретнах, погубих го!
Разсърди са цар Мурата,
търгна сабля, та погуби,
та погуби църн арапин
и на арапин казува:
- Защо го жив не фана,
нал му везе руса глава,
самси царство да предаде,
до век царство у нас да йе?
А сега го ти погуби,
с кърв го зехме, кога да йе
па със кърв че да го земат!
А да го бех жив фанал,
самси царство да предаде,
до век я чех да царувам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.