115. ДЕВОЙКА ЗАЩИЩАВА МАЛТА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Сюлю льо, Сюлю, Сюлмане,
всекаде сам та провадал,
всекаде ми си разворшил.
Всичко бе наше станало
от изник слонце до заник,
дахшено със планинине,
овине със касабине.
И сега ко ма ослушаш,
Малта ще наша да стане.
Сгадай са, Сюлю, стегай са,
нах Малта ще та проводя,
и Малта да ми превзьомиш,
и Малта да ми заптисаш,
и Малта наша да стане!
- Ох леле, аго бинбаши,
всекаде си ма провадал,
всекаде сам та ослушал,
нах там немой ме провадя!
Малта е еце далече,
Малта е всраде денизан.
Нахтам ми очи не видят,
нахтам ми конче не вари,
нахтам са конче не яха,
нахтам са сабя не маха,
нахтам са топе не пускат!
- Ще идеш, Сюлю, ще идеш
и Малта да ми превзьомиш,
и Малта наша да стане!
Я си сам тебе нагодил
до три стотини гемии,
равни са полни с аскере,
на йотбор хи сам йотбирал.
Стана си Сюлю, та торна
с бин киши млади аскере.
Варвели, колко варвели,
ага си Малта наближил,
Сюлю през бюлюб гльодаше.
В Малта са хоро виеше,
кралска го мома водеше.
Отде оварди гемии,
та си пусна от хоро,
борже при кралян отиде
и си му желно думаше:
- Ох леле, кралю, бобайчо,
стани ми, бобо, погледни
какви са, бобо, чернеят
всраде денизан гемии.
Подай ми, бобо, бюлбюля,
да видя познали хи ща.
- Играй ми, играй дощеро,
нова са чорни кешише,
нах хаджилок щаъ да идат.
Мома през бюлбюл гльодаше
и си му желно викаше:
- Ох леле, мили бобайчо,
дьо да развалим хорото,
че не са чорни кешише
нова е Сюлю Сюлманов
с бин киши млади аскере,
врют със кешишка премена.
Лоша сам соня сонила,
дошол бе Сюлю вав Малта,
та му сам на скут сьоднала,
турска ма вера турчеше.
- Играй ми, играй, дощеро,
той е и другож доходал,
та го сам назад развращал,
пак ще го назад разварнам!
- Ох леле, мили бобайчо,
иди ми конче попрегни
и сабята ми намахни
да ида да ги посрещна.
Бобо хи конче попрьогна
и хи си сабя намахна.
Доде си конче вазсодне,
чифт са кобуре пуснаха,
право си крилен удариха.
Мома са люто разсорди,
помокна сабя огнена,
та я нахлево замахна,
га я на десно отмахна,
врют ми аскеран погуби.
Самичек Сюлю остана
и той се зад кон криеше
и хи са желно молеше:
- Момице мари хубава,
остави лю мен, момице,
да ходя и да приказвам
твоето, моме, юнашко!
Мома си Сюля не слуша,
и него здрав не остави:
замахна сабя огнена,
лева му рока отсече,
десно му око извади,
че си ми Сюля проводи
да ходи и да приказва
кога е в Малта доходал
и каква мома е видел.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.