108. БОНЕ БАЙРЯКТАРЧЕ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Що е поле чадър побелело,
се чадъре бели и цървени,
един чадър само себе зелен,
под него е Боне баряктарче:
песен пейе - се го войскя слуша,
с кафал свири - се го войскя играе,
с кон играе - се го войскя гледа.
Пукна пушка низ гъста ордия,
та Боне баряктарче,
удари го яко на зло место,
между очи, между тънки вежди.
Едва Боне със душа продума:
- Фала ваша, моите дружина,
я слезнете доле у ливаге,
тамо имам коня на пайвана,
на конята това синьо седло,
на седлото алова долама,
на долама свилени джепове,
у джепове кърпа лененица.
Та земете кърпа лененица,
пребришете мои ясни кърви,
запратете назад на макя ми,
да се макя на живот не нада,
да не нада, дрехи да не праи,
мене дрехи и коню оруже.
Па слушали Боневи дружина,
та слезнаа доле у ливаге,
намериа коня на пайвана,
на конята това синьо седло,
на седлото алова долама,
на долама свилени джепове,
у джепове кърпа лененица.
Па везеа кърпа лененица,
пребрисаа Бону ясни кърви,
запратиа на Бонева макя,
да се макя на живот не нада,
да не нада, дрехи да не праи,
Бону дрехи и коню оруже.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.