103. ЯНКУЛА ВОЙВОДА ЗАГИВА НА КОСОВО

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Янкула, млад Янкула,
Я нкула, влашка войвода!
Янкула коня хранеше,
во тая града Солуна,
на солунските меани,
со ситна слама оризова.
Янкула коня поеше
с негошко вино благушко.
Янкула коня ковеше
на Солунските налбанти,
на налбанти се молеше:
- Ей, налбанти, мили брате!
Харно ми коня ковайте,
карагрош плочи клавайте,
алтани клинци редейте!
Янкула седло кроеше
на солунските сарачи
от чиста свила камуха.
Янкула узда правеше,
карагрошови лееше
на солунските златари.
Коня оружи, пристена;
- Що ме на тимар удираш?
Дал ке ме мене продадиш,
или ке ме мене учиниш
за друга коня по харна?
Янкула веле говоре:
- Ей коню, ти мой другарю1
Нито те, коню, продавам,
ни те, коню, разменувам,
дошло писмо от влашка ная,
да си пойдам на Косово,
Косово поле широко:
настанала турска ордя,
турска ордя, силна войска,
ке си пойдам дори тамо.
Вяхна коня и киниса,
пойде на поле Косово,
та влезе в турска ордиа,
та извади остра сабя,
та си фати да си сече.
Как влезе в стреде ордиа,
коня диван да му чине:
с грива му сенка чинеше,
с опашка мухи бранеше,
ем дробни сълдзи ронеше,
там и она до нег падна,
до нег падна, душа даде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.