102. ЦАР МУРАД И МАРА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Царо Мурате, Мурате!
Цар Мурат либи бугарка.
Девет се годин водиа
четири деца сдобиа,
цар Мурат иде джамия,
Мара си иде у църкви.
Цар Мурат Мари продума:
- Маро ле, Маро хубава,
знаеш ли, Маро хубава,
от раята е срамота
ние мириме раята
кой с кого да поминува,
а ние сме с тебе две вери.
Айде се, Маро, потурчи,
остави вера бугарска,
бела анъмка да станеш,
или чем да те погубим!
Мара Мурату продума:
- Царо Мурате, Мурате,
знаеш ли, царо, помниш ли,
когато беше пашата,
пашата Пазван делия?
Он сака да ме потурчи
бела анъмка да станем,
погуби мама и тата
и моето мило брате.
Тогай три души ойдоа,
па нехтех да се потурчим,
та сега ли ке се жалим?
Земи ме, царо, води ме,
води ме гора зелена,
тамо ми глава отрежи,
па некем да се потурчим,
верата да си променим.
Цар Мурат я е послушал,
та я у гора заведе,
тамо и глава отреза.
Главата скача, язик дума:
- Царо Мурате, Мурате,
що са ти, царо, два сина
просто да ти са - твои са,
а па що ми са две черки,
просто нека са - мои са,
манастир ке ги арижеш,
манастир калугерици.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.