101. ДЕТЕТО НА МАРА И ЦАР МУРАД ПРОХОЖДА И ПРОДУМВА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Лепа Маро десподова,
десподова, господова!
Лепа Мара турчин води,
турчин води, цар Мурад бей.
Водили се девет годин,
родили са мъжко дете,
мъжко дете без кокале.
Порачува лепа Мара:
- Шчо прей да прей моя макя,
нека дойде да ме види,
да ми види мъжко дете,
мъжко дете без кокале.
Та отиде стара майка,
да си види лепа Мара
и Марино мъжко дете.
Видеа я робинчици,
та на Мара говораа:
- Колак, колак, лепа Маро:
ето макя ти де иде.
Мара им йе колак дала
по девет върви жълтици,
та на робинки думаше:
- Мили мои робинчици,
бърже а от кон свалете,
на чердак я изкачете.
Бърже а от кон свалиа,
на чердак я изкачиа.
Излезла е лепа Мара
да посрещне стара майка.
Говореше стара майка:
- Ой ле шчерко, лепа Маро,
шчо си църна поцърнела?
Дали, си шчерко, одила
зиме по зимни ледова,
лете по летни жегове?
Оде, иде цар Мурад бей,
току вика:"Потурчи се,
потурчи се, лепа Маро,
да не верим по две вери,
язе турцка, ти каурцка;
да не одим фов две цръкви
ти фов цръква, я в джамиа;
да не готвим по две манджи
мене мръсна, тебе посна."
А макя и говореше:
- Ой ле шчерко, лепа Маро,
ага дойде да ти рече,
па ти, шчерко, отговори:
"Ой ле и ти, цар Мурад бей,
аризай ми вискок меджит,
висок меджит на Видин-град,
да разрове висок меджит,
да сограде нова цръква,
да се млади венчуваа,
да се деца кръшчаваа,
да се стари опеваа
тога ке се я потурча."
Та земете мъжко дете,
носете го в манастире,
одейте го в калугяре,
да се Бога помолаа
ке прооди, ке продума.
Отиде си Марината,
Марината стара майка.
Та е дошел цар Мурад бей,
та на Мара говореше:
- Потурчи се, лепа Маро,
да не верим по две вери
язе турцка, ти каурцка;
да не одим на две цръкви
ти фов цръква, я в джамиа;
да не готвим по две манджи
мене мръсна, тебе посна.
А Мара му говореше:
- Ой ле и ти, цар Мурад бей,
аризай ми висок меджит,
висок меджит на Видин-град.
да сограде нова цръква,
да се млади венчуваа,
да се деца кръшчаваа,
да се стари опеваа.
Отговори цар Мурад бей:
- Ой ле и ти, лепа Маро,
Бог да бие твоя макя,
отде дойде, та ти рече
да поискаш висок меджит,
висок меджит на Видин-град.
Отговори лепа Мара:
- Ой ле и ти, цар Мурад бей,
научи ме моя макя
да земеме мъжко дете,
да го носим в манастире,
да го дадем в калугяре,
да се Бога помолаа,
ке прооди, ке продума.
Цар Мурад бей говореше:
- Ой ле и ти, лепа Маро,
ке го носим, ке го дадем,
ма ако ле не прооди,
не прооди, не продума,
ке ти зема руса глава.
Аскер здигна цар Мурад бей,
аскер здигна двеста души,
отведоа лепа Мара,
лепа Мара в манастире.
Та е дала мъжко дете,
мъжко дете в калугяре.
Молиа се калугяре,
молила са лепа Мара,
молила са и плакала.
Заодило мъжко дете,
заодило, задумало.
Заведе го лепа Мара,
заведе го код башча му,
код башча му Мурад бей,
и да оди, и да дума.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.