100. ЦАР МУРАД МАРИ ДУМАШЕ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Цар Мурат Мари думаше:
- Маро ле, бяла българко,
айде са, Маро, изречи,
стига си оди българка,
изречи, да са потурчи
за мене бяла кадъна,
цар Муратова ханъма!
Маро ле, ша ти харижа
йот Цариграда полвинта,
Едрине с Узунчаршията,
със Султан Селим джамия;
и ша ти, Маро харижа
Влашкото, темел да държиш
и йоще харач да сбираш!
Мара на царя думаше:
- Царю ле, царю честити,
аз имам брата владика
и имам други патрика
да ида да ги попитам,
каквото рекат, ша бъде!
Че стана Мара, Маро ле,
че въз батя си йотиде,
че на батя си думаше:
- Не знаеш, бате, не знаеш,
не мога да ида за вода!
Кога как мина, замина,
цар Мурат дума йот пенджур:
"Маро ле, бяла българка,
стига си оди българка,
хайде са, Маро, изречи,
изречи, да са потурчи
за мене бяла кадъна,
цар Муратова анъма!
Маро ле, ша ти харижа
йот Цариграда полвинта,
и ша ти, Маро, харижа
Едрине с Узунчаршията,
със Султан Селим джамия,
Влашко темел да държиш
и йоще арач да сбираш!"
Банко на Мара думаше:
- Маро ле, мила сестрице!
Като ти рече цар Мурат,
пак ти на царя да кажеш:
"Лесно са, царю, изричам,
пък са по лесно потурчам,
ако ми, царю харижеш
от Цариграда полвинта
с потурчената черкова,
черкова "Света София";
и да ми, царю харижеш,
царството и везирството
в твоята, царю столнина;
и да ми, царю, харижеш,
пръстена мюхурлията."
Че стана Мара, Маро ле,
че дръпна стовни на ръце,
че си за вода йотиде.
Цар Мурат вика йот пенджур:
- Маро ле, бяла българко,
стига си оди българка,
айде са, Маро, изречи,
изречи да са потурчи!
Мара на царя думаше:
- Лесно са, царю, изричам,
пък са по лесно потурчам,
ако ми, царю, харижеш
царството и везирството,
пръстена мюхурлията,
на Цариграда полвинта
с потурчената черкова!
Цар Мурат Мари думаше:
- Езикя да му изсъхне,
който та, Маро, научи
царството да ми поискаш,
царството и везирството:
царството ми й бащинка,
а пък везирството - дедина;
аз си главата залагам,
"Света София" не давам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.