93. НАКАЗАНИ ЗА АЛЧНОСТ

Том ІV: Народни балади

Хубава Радо, Радунке!
За зло йе дошло Велиден,
Велиден, празна неделя,
Гергьовден, Полерания,
та оскапняло житото,
житото, жълтото просо,
бяла ченица, Радо ле,
по триста и по триесе,
жълтото просо, Радо ле,
по двесте и по дваесе.
Радин йе баща болерин,
болерин и чорбаджия,
та има млого имане
и има жито за продан.
Той си Ради думаше:
- Дъщерко, Радо хубава,
я изкачи са, Радо ле,
на високите чордаци,
погледни доле низ поле,
да видиш, Радо, да видиш
идат ли купци за жито!
Послуша Рада баща си,
та са изкачи, изкачи
на високите чордаци,
погледна доле низ поле,
па на тену си говори:
- Тене ле, до мой бащица,
идат си купци за жито,
четири върви камили,
още четири катъре.
Бащица Ради думаше:
- Дъщерко, Радо хубава,
я влези в нови амбаре,
та си шиника извади,
шиника да си прережем,
малко жито да бере,
повече пари да земем;
да ти наниже баща ти
повече злато от сребро.
Послуша Рада баща си,
па влезе в нови амбаре
шиника да си пререже.
Де са сазе люта замя,
та уапа бяла Рада
между дветя черни очи,
черни и очи паднаа
като две черни череши,
Рада са с душа раздели.
Бащица Ради думаше:
- Дъщерко, Радо хубава,
я стани, Радо, да видиш,
що ще да чини баща ти -
ще си продава житото
без мяра, Радо, без пари!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.