91. БЛАГОДАРНА ЗМИЯ

Том ІV: Народни балади

Остана Гьорги сираче
със майка Гьорги през баща!
Чуди са мама, мае са,
на какъв кяр да го даде,
на какъв лесън занаят;
даде го мама, даде го
златарче и куюнджийче.
Гьорги на мама думаше:
- Я не ща, мамо, златарче,
я искам, мамо, йовчарче -
в гората овни да паса
и с медян кавал да свиря!
Чуди са мама, мае са,
йоткъна гердан йот шия,
та купи мама, та купи
дванайсе вакли шилета,
гега и сменни кавали.
Гьорги си стадо поведе,
та го в гората заведе.
Гьорги са запря до брягом,
де видя Гьорги, де видя -
гората са запаляла
от четирите кюшета.
Змейка на дъро пищяше,
хем си на Гьорги думаше:
- Гьорги ле, Гьорги сираче,
сираче, йоще ахмаче,
подай си, Гьорги, кавали,
та ма йот огън отърви!
Гьорги на змейка думаше:
- Змейо ле, змейко усойко,
кък да си пода кавали,
мене ма я срах йот тебе,
ти жда ма, змеико, изедеш!
- Подай си, Гьорги, гегата,
по гега да са повия,
от огън да са отърва!
Гьорги си гега подаде,
та са по гега повила,
та са йот огън отърва,
че си на Гьорги думаше:
- Ти въри, Гьорги, слъд мене!
Гьорги си стадо поведе,
във сряд гора го заведе,
откъна дърво родовно.
- Я на ти, Гьорги, тва дърво,
три пътя в годин род дава:
на сяко далче ялтънче,
на сяко лишче масърче,
на връха златна ябълка.
Гьоргьови близки комшии,
тия на царя казаха.
Царя си Гьорги повика:
- Що праи Гьорги, да праи,
прао при мене да дойде!
И Гьорги стана, йотиде,
отдалеч му са поклони,
отблизо му селям даде.
Царя на Гьорги думаше:
- Гьорги ле, Гьорги сираче,
ти имаш дърво родовно,
три пътя в година род дава:
на сяко далче ялтънче,
на сяко лишче масърче,
на връха златна ябълка -
той не приляга за тебе,
яла приляга, приляга
в царюви равни дворове.
Гьорги си долу поничи
и дребно сълдзи порони,
че си у дома отиде,
измъкна дърво родовно,
та го на царя занесе,
та го посади, посади
в царюви равни дорове.
Година са е минало,
дървото е изсъхнало.
Царя си Гьорги повика:
- Земи си, Гьорги, дървото,
той не е късмет на мене,
яла е късмет на тебе.
И Гьорги отзе дървото,
ю дюма си го занесе.
В Гьоргьови равни дорове
дървото са е фанало
и е дървото пуснало
на сяко далче ялтънче,
на сяко лишче масърче,
на връха злата ябълка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.