|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
90. ОРЛИ ОТМЪЩАВАТ НА ОВЧАР
Том ІV: Народни балади
Право се пладне изправи,
тъмен се облак зададе
над пусто село Варево,
Варево, Килифарево.
До два го орла водеха
и за Стояна питаха.
Никой Стояна не обади,
най го обади буля му,
буля му душманкината.
Тя на орлета думаше:
- Орлета, мои пилета,
драгинко Стоян надолу,
долу ми долу под село,
сиво си стадо подкарва.
Орлета облак повели,
повели, че го завели
над Стоянови кошари.
Рукнали силни дъждове,
забили страшни градове.
Стоян орлета думаше:
- Орлета, мои пилета,
облака назад върнете,
че ми е голо стадото,
че ми са малки агънца!
Орлета думат Стояну:
- Знаеш, Стояне, помниш ли,
когато бехме мънинки,
как ни гнездата развали
и ни малките пропъди?
Акчаяр, дн. Алеково, Свищовско; жътварска (Стоин-ССб, № 775).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|