83. ГРЕШЕН СТАНКО ЮНАК

Том ІV: Народни балади

Подунал ми товей тии ветер,
та заниша това Църно море,
Църно море и белио Дунав,
та притисна лепа Света гора.
У гората четиресе цръкви,
четиресе цръкви, манастире,
и поклати новио манастир,
в манастиро триста калугера.
Проговори старио егумен:
- Сберете се, триста калугера,
да земете книга вангелия,
да спаднеме долу у дворове,
да чатиме, море, да поеме,
ега би се море позапрело!
Собрая се триста калугера,
па земая книга вангелиа,
па спаднаа долу у дворове,
та читаа, море, и пояа,
па се море, море не сопира,
току си се още разигрува.
Проговори старио егумен:
- Сберете се, триста калугера,
да идеме горе в одаите,
д' идеме да ви изповедаме,
да не сти си Богу согрешили,
ега би се море позапрело!
Собраа се триста калугера,
па ойдоа горе в одаите,
па кажаа сите греовете,
па се море, море не запира,
току си се още разигрува.
Преговара старио егумен:
- Сберете се, триста калугера,
да идем най-горна одая,
дека лежи Станко добър юнак -
уста има, не може да дума,
очи има, не може да гледа,
ръце има, не мож работи,
нозе има не може да оди,
д' идем да го изповедаме!
Собраа се триста калугера,
па ойдоа най-горна одая,
дека лежи Станко добър юнак.
Проговори старио егумен:
- Стани, Станко, да би да не станеш!
Ега би се море позапрело!
Тогай Станко глава е подигнал,
закажува Станко греовете:
- Запалил съм там девет цръкви,
девет цръкви, море, манастире!
Проговори старио егумен:
- Исаф, исаф, Станко добър юнак!
А станко си греове кажува:
- Служиме си, море, на Никулден,
поканиме тиа добри госье,
що каниме, море, се дойдоа.
Са нощ пиме, море, и ядоме.
Пропояа тиа пръвни петли,
дигнаа ме юди самовили,
та си земах тая тенка пушка,
поведо си ръти и загари,
па отидо у гора зелена.
Достигна до цръква Мариица,
насреща ми моя стара макя,
понела три бели панагии
да ги даде в цръква Мариица.
Па и земах бели панагии,
та ги фрълих ръти и загари.
Ръти ядат, загаре нечат.
Па я фанах за десната рака,
извиших я вишом коку мене,
ударих я у цръната земня,
та се пукна земня девет педи,
та пропадна моя стара макя!
Проговори старио егумен:
- Сберете се, триста калугера,
та земете тоя тежок камен,
щото тежи деведесе ока!
Връжете го на Станко за шия,
пущете го у Цръното море,
ега би се море разбегало!
Собраа се триста калугера,
па земаа тоя тежок камен,
щото тежи деведесе ока.
Връжаа го на Станко за шия,
пуснаха го у Цръното море,
тогай се е море посопрело,
посопрело море, разбегало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.