71. ЯНА ЖАЛИ БРАТЯТА СИ

Том ІV: Народни балади

Яно, мори Яно! Засвирили ми са
два рога ковани и два нековани.
Та не ми са били два рога ковани,
току ми са били две моми загорки,
от Загора идат, за Загора плачат:
- Загора, Загора, мило наше село,
лично та обично, яко хлебородно!
По дваж в годината жнеме и вършеме,
жнеме и вършеме, косиме й береме,
по триж в годината бял трендафил цъфти,
по триж в годината пчелите се роят.
А ти, Романия, пуста останала,
пуста останала, равна се сравнила!
С девет братя дойдох, с едного останах,
и той болен лежи горе в планината
под дебела сянка, при студена вода.
Ка ща дома д'ида, ка ща майка кажа,
ка ще ли ми рече: "Яно, мила щерко,
кам ти девет братя?" А я ще и река:
"Мале, мила мале, изжениха ми се."
Тя ще да ми рече: "Яно, мила щерко,
кам ти девет дара от деветте снахи?"
Па я ще и река: "Мале, мила мале,
малки бяха моми, дари не готвили."
Та па ще и река: "Мале, мила мале,
дадоха ми, мале, девет черни кърпи
и дадоха, мале, девет черни перя!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.