|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
7. ОБЛОГ НА ЮНАК СЪС СЛЪНЦЕТО
Том ІV: Народни балади
Обложил са е юнак с ясноно слонце:
който превари слончеви двори,
той да ми вземе ключе, отключе
и да ми грее по всичка земя.
Слонцето торна ваз Чорно море,
ваз Чорно море, ваз синьо небо,
пак юнак торна ваз чорна земя,
ваз чорна земя, ваз планинона,
в раките носи сребарна брадва,
та елше сече, друми си прави.
Га ми отиде в Доспат планина,
че си ми найде машка девойка,
машка девойка, бяла гаркиня,
насрощу хи рука да се отмахне:
- Та отмахни са, машка девойко,
че облог имам с ясноно слонце,
кон щеш подплаши, обави ма щеш!
Дваж хи повтори, не отмахна са,
тогав си хварли сребарна брадва,
та хи посече на десна рока,
та са лийнаха яснине корве.
Пак му са смили, та от кон слезе,
та са поворза с копринен пояс,
та си вазсодна борзана коня,
та си отиде в слончеви двори,
та си почука и си повика:
- Ой мале, мале, слончева мале,
та ми изнеси ключе, отключе,
да си отключе равнине дворе!
Я ща да грее по цяла земя,
по цала земя, по цала света.
- Постой, почекай, борзо юначе,
ей де ми иде ясноно слонце,
ясноно слонце стрела далеко,
стрела далеко с корве облета,
да си ми дойде, да си ми видим,
да си ми видим какво ще каже.
Га си ми дойде ясноно слонце,
че си на юнак тихо румони:
- Ти аднож мино през яорна земя,
та си ма обле със ясни корве,
пак си я ходем, ката ден греем,
та си ми гледам дребни сираци
как си ми ходят голи и боси,
голи и боси, гладни и жодни,
та ни еднему нищо не викам,
пак ти аднож мино и корви обле!
Устово, сега кв. на Смолян (Примовски, с. 150).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|