58. ЯНА И ДЕВЕТТЕ Й МЪРТВИ БРАТЯ

Том ІV: Народни балади

Яна мама надалеко дава.
Яна нейке де я мама дава,
оти било много надалеко,
надалеко - каравлашка земя,
а майка й веле и говоре:
- Иди, Яно, иди, мила керко,
та ако йе много надалеко:
тизека си от голема рода,
тизе имаш деветина брайкя,
често ке ти нагосье доойгят -
у неделя двуйца, труйца,
у месецо - петина, шестина,
у година - сите деветина.
Тогай Яна каил е паднала,
па йе дале каравлашка земя.
Кога било тогай на сватбата,
кога дошле китени сватове,
та донеле таа църна чума,
донеле йе у кон у копито.
Извеле йе младата невеста,
останала таа църна чума,
та изтрила девет нойни брайкя,
останала сал стара и майка.
Коа ошла младата невеста,
коа ошла у свекрови двори,
та излегла нойната свекърва,
отеднъж йе Яна прекорила:
- Леле Яно, леле мила снахо!
Како биде таа твоя майка,
та те даде толко надалеко,
надалеко - каравлашка земя?
А Яна се тогай похвалила:
- Е свекърво, е мила свекърво!
Язека сум от голема рода,
язе имам деветина брайкя,
често ке ми нагосье доогят,
у неделя двуйца, труйца,
у месецо петина, шестина,
на година сите деветина.
Кога било тогай по сватбата,
учинало време три години,
Яна нема брайкя да и доогят.
Свекръва и веле и говоре:
- Леле Яно, леле мила снахо!
Още тизе от кон не слезнала,
како си се фалба похвалила?
Дими беше от голема рода,
дими имаш деветина бракя,
често да ти нагосье доогят,
у неделя двуйца, труйца,
у месецо - петина, шестина,
у година - сите деветина?
Съга земан три години време,
а нема брайкя да ти доогят.
Тогай Яна жал и йе паднало,
качила се горе на дивани,
погледнала по рамни друмове,
согледала мъгли и праове,
у мъглите - Яни девет бракя.
Па клюкнаа на Янини порти,
слезна Яна порти да отворе.
Кога виде нойни девет бракя,
на сите им коня прифанала,
сите ги е наред целивала,
целивала от най-стар до най-млад,
па на сите веле и говоре:
- Леле бракя, леле мили бракя,
що ви лице на муол мерише?
А они и велят и говорат:
- Леле сестро, леле мила сестро!
От како те тебе ожениме,
ниека се сите разделиме,
секой башка кукя направиме.
Куки ни са у земя земница,
та ни лице на муол мерише.
Па търгнале дома да си идат,
А сестра им веле и говоре:
- Леле бракя, леле мили бракя,
не ве пущам сами да с'идете,
и я к'идам у майка на госье.
Па янала таа врана коня,
та отишла у майкя на госье.
Па стасале у нийната земя,
па отишле до бели гробища,
тамока са сите загинале,
а Яна е сама останала,
сама отишла у майкина кукя.
Излегла йе нойна стара майка,
та и веле, веле и говоре:
- Сос кого си, Яно, от далеко дошла?
А Яна и веле и говоре:
- Леле мале, леле стара мале,
дими дойдо сос моите бракя?
А майка и веле и говоре:
- Леле Яно, леле мила керко!
Еве земан три години време
твойте бракя како са умреле!
Како са се живи прегърнале,
така са ги мрътви разделиле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.