50. ПРОВОДЕН ОТ ГОСПОДА ПРИ МАЙКА СИ

Том ІV: Народни балади

Имала й мама, имала й
едного сина Иванча.
Храни го мама, пази го,
расте Иванчо, порасте,
на осемнайсе години
мама му ша го ожени.
Доде го мама изгоди,
него го зела чумата,
чумата и самодивата.
Че го й мама му желяла
тъкмо ми девет години,
ризата не си опрала,
кърпите не си менила,
главата не си умила
се си Иванча желяла.
Ходила сутрин и вечер
на Иванчова равен гроб,
свещица да му запали,
със вино да го поляе,
и си Иванча оплаквала,
оплаквала и натяквала.
Че са на Бога смилило,
че си Иванча прооди
мама му да го повиди,
ризата да си опере
и да си мени кърпите,
и да си умий главата.
Като си доде Иванчо,
като го мама му видяла,
че на Иванча думаше:
- Иванчо, синко Иванчо,
дя ходи, синко, до ниня,
защо са толкоз забави?
Коя та й мама ранила,
ранила и прикланяла?
Иванчо дума мама си:
- Ази бях, мамо, въз Бога,
въз Бога седях и пиях,
на Бога града градяхме.
На града, мамо, колето -
се млади момци годени,
дет са по един на мама,
на мама, йоще на тетя;
а на градата пъртето -
се млади моми годени,
дет са по една на мама,
на мама, йоще на тетя;
пък на градата подпорки -
се старци, се бялобрадци,
дет са по един на къща;
а на градата лясата -
се стари, мамо, старици,
дет са по една на къща;
пък на лясата трънето -
се дремни, мамо, дечица,
кръщани и некръщани.
Кръщани бодат, не бодат,
а некръщани най бодат.
Защо ма, мамо, защо ма,
защо босичък прооди?
Меня ма Господ накара
на ляса тръни да тъпча.
Че си градата свършихме
и до портите стигнахме;
на порти, мамо, стълпове,
стълповете са два царя,
а пък портите - царици.
Градата си изкарахме,
само ключове нямаше,
Меня ма Господ прооди
за Иванча, мамо, за лелина
и за Николча, за стринина -
ключове ша ги направя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.