49. ГОСПОД, АРХАНГЕЛ И ЕДИН СИН НА МАЙКА

Том ІV: Народни балади

Посабра Господ межийе,
горна и долна махало,
лозено да му вазпрашот.
Га беха в среде лозено,
че ми найдаха, найдаха
до две сребарни ябалки,
та хи дадоха господю.
Господ хи даде ангелю,
ангелю, арахангелю:
- На ти, ангеле, ябалки,
де чуеш болнек чилека,
да идеш, да го обидеш,
с ябалка да го измамиш,
душота да му извадиш!
Имала мама, имала
адничек сина Стояна,
и той са болан разболе.
Де го е зачул ангелчек,
та си ангелчек отиде
на Стоянови дворове,
Стояна да си юбиде,
с ябалка да го измами,
душона да му извади.
Ага ми Стоян издохна,ю
Стоянована майчица
по равни дворе ходеше,
есни си гласе пускаше,
морни си коси мокнеше
и на Бога са молеше:
- Боже ле, мили господю,
как ми кайдиса Стояна,
Стоян бе адин у майка
и петювничек у баща!
Господю си са нажели,
та си ангелю викаше:
- Иди си вдигни Стояна,
че ми йе адин у майка
и петювничек у баща,
че го майка му желее!
Отиде ангел, вдигна го.
Стоянована майчица,
та си Стояну викаше:
- Стояне, сино Стояне,
що ми си, сино, потевнел
и бледен ми си побледнел,
и бийнал си ми на мухал?
Боже ле, мили господю,
защо ми зимаш и вращаш?
Господ ангелю викаше:
- Ангеле, арахангеле,
иди си зоми Стояна,
че го майка му не рачи!
От тогав Господ арниса
да зима назад, да враща,
да вдига от гроб умрели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.