44. ЧУМА И СТОЯН ДЖЕЛЕПИН

Том ІV: Народни балади

Подкарал Стоян говеда,
на Влашко ще ги закара.
Срещу му иде кочия,
в кочия мома девойка.
Стоян девойки думаше:
- Добра ти среща, девойко!
Девойка дума Стояне:
- Дал ти Бог добро, Стояне,
аз не съм мома девойка,
ами съм черната чума.
Да ли ти фана дружина,
или да фана говеда?
Стоян на чума думаше:
- Чумо ле, черна чумке ле,
недей ми фаща дружина:
дружина ми е събрана,
се отбор момци отбрани,
млого щат майки да плачат,
млого щат бащи да тъжат;
ами ми фани говеда -
самичък Стоян да тъжи.
Че ги й мория фанала:
тринни ги й денье морила,
от триста тринки остаха.
Чуди са Стоян, мае са,
че къде и тях да дене.
Пак са самичък разуме,
че си ги Стоян подкара,
на манастиря ги закара,
закара, та ги хариза.
Че тръгна Стоян да си иде.
Като през гора вървеше,
със тънка свирка свиряше;
на стана поле шъроко,
всряд поле елха висока.
Стоян под дърво поседна,
Поседна да си почине,
че му са дрямка додряма,
легна Стоян позаспа.
Че му са съня присъни -
девойка дума Стояне:
- Ставай, Стояне, че копай,
колкото държи елхъта
и на елхъта кореня -
ша изкопаш казан иманье,
нито го кола превозят,
нито го коне преносят.
Че стана Стоян, закопа,
колкото държи елхъта
и на елхъта кореня.
Изкопа казан иманье,
че са с иманье набави,
колкото можа да носи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.