|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
35. МОМЪК-ЕЛЕН - 1
Том ІV: Народни балади
Два са брата дял деляа,
по-малкия надигале,
по-стария налягале.
Я той са Бога помоли:
- Стори ма, Боже, ти стори
каква-годе дивотинка,
да си ида вливадето,
в ливадето бащини си,
да си паса росна тръвъ.
Стори го Бог сур елена:
на чело му ясно слънце,
на гръди му ясен мясец,
по гърба му ясни звезди.
Па отиде в ливадето,
в ливадето бащини си,
да си пасе росна трева.
Отишла е своя майка
в ливадето бащини му
да си бере свърно биле,
да си свърне свойго сина.
Ка си видя сур елена,
дека пасе росна трева,
на чело му ясно слънце,
на гръди му ясен мясец,
по гърба му ясни звезди,
тя си са назад повърна,
та си дома си отиде,
на сина си отговаре:
- Леле сино, мили сино,
ка си видях сур елена
в ливадето бащини ти,
де си пасе росна трева;
на чело му ясно слънце,
на гръди му ясни звезди,
по гърба му ясен месяц!
Той си свика авджиите
да утрепат сур елена.
Заведе ги в ливадето,
в ливадето бащини си.
Ка ги видя сур елена,
с ръка маа, с око кима,
да го види свойго кума.
Той си пуснал с тънка пушка,
та ударил сур елена.
Радилово, Пещерско; коледна, пее се на двама братя, (Илиев, №
3).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|