34. НЕВЯСТА-КОШУТА

Том ІV: Народни балади

Край село иде невеста
висока и черноока
и при кметове отводи,
и на кметове говори:
- Кметове, кметски синове,
и вие, стари попове,
викайте попа Лазара,
та да го него питате
що си невеста оставя,
какво и мана намерва.
Дали не съм му донела,
Донела и докарала
камила тежко имане,
трое кола бела премена?
Кметове викат Лазара:
- Попе, Лазаре, Лазаре,
попе Лазаре, попов син,
що си невеста оставяш,
какво и мана намерваш?
- Кметове, кметски синове,
като ме мене питате
и аз чем на вас да кажа
що си невеста остаям:
денем е млада невеста,
нощем е дива кошута.
Като слънцето заходи,
хората в село улазат,
она из село излаза.
И си отводи, отводи
при това дърво кошутско,
цела нощ хоро играе.
Кога се заран зазори,
хората из село излазат,
а тя у село улази.
Кога си дойде домака,
бели и поли се роса,
ситни и зъби се трева.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.