|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
32. СТОЯН И ТРИ САМОДИВИ
Том ІV: Народни балади
Маре Стояне, Стояне!
Стояну гости дохода
девет сестрици кралици,
десета Рада царица
довела мъжко детенце,
мъжко и дете върлаче:
дене не дава да седне,
ноще не дава да легне.
В полунощ вода поиска:
- Водица, мамо, водица,
макар половин ладжица,
устата да си натопа,
сърцето да си разкваса!
Вода си нема ни капка.
Дават му вино, то не ще,
дават му бистра ракия,
то не ще да я накуса,
на токо вика: "Водица,
водица, мамо, водица!"
Майкя Стояно думаше:
- Я земи, сине, две стовни,
та иди, сине, та иди
на самодивско езеро,
та налей вода студена!
Стоян си юзе две стовни,
та е на вода отишъл,
на самодивско езеро.
Там си завари млад Стоян
три жени, три самодиви:
едната беше леля му,
другата беше стрина му,
третята уч иная му.
Месечината сваляха,
бяла я крава правеха,
пресно си мляко доеха.
Като видяха млад Стоян,
тие Стояну думаха:
- Маре Стояне, Стояне,
проклета да е майкя ти,
що та в полунощ допрати
на тая вода студена,
със тие стовни шарени.
Тая се вода не пие,
тая е вода галатна.
Скоро по-скоро да с'идеш,
през прага да си преминеш,
доде са петли не пеле;
майкя ти да та лекува
от коледарче кравайче,
от бяла лоза шумата.
Той си са назад повърна,
люта го треска разтресла,
клета го глава блъснало,
додето в двори да влезе,
а той си падна млад Стоян,
та па са с душа раздели.
Панагюрище (ПСп. 11-12, с. 151, № 2).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|