|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
31. ПОДРАНИЛ ОРАЧ И САМОДИВИ
Том ІV: Народни балади
Рано ми ранил млад Стоян,
рано ми, рано пред петли,
натвари кола със жито,
упрегнали си биволи,
че на нивата ша иде.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Седи, Стояне, не ходи
рано ми, рано пред петли!
Стоян майка си не слуша,
най-тръгна Стоян, отиде,
на краю село излезе.
На краю има кладянец,
На кладянецу три жени,
три жени, три самодиви:
първата вода вадяше,
втрата дете къпяше,
третата глава мияше.
И на Стояна думаха:
- Стояне, кълно чифчийче,
назад колата да върнеш,
право във вази да идеш,
да та майка ти лекува,
ушите да ти бележи,
със кръвта да та запои,
доде петлите не пяли;
ако петлите пропяят,
и душата ти ша йзлезе.
Стоян са назад повърна,
право си у тях отиде
и на вратнико повика:
- Я стани, мамо, я стани,
я стани да ма лекуваш,
ушите да ми беляжиш,
със кръвта да ма запоиш,
доде петлите не пяят.
Ако петлите пропяят,
и душата ми ша йзлезе.
Доде вратнико отори,
и петлите са кряснали,
Стоянум душа излезе.
Стояновата майчица,
тя си по дори ходяше
и на Стояна думаше:
- Нали ти, Стояне, аз думах:
"Седи, Стояне, не ходи
рано ми, рано пред петли!"
Пък ти си мама не слуша.
Канлъбуджак, Северна Добруджа (СбНУ 35, № 102).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|