24. КЕХАЯ И САМОДИВИ

Том ІV: Народни балади

Гердан през гора вървеше,
през гора, през люлекова,
хранена коня яздеше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
водо ле, бистро студена,
гиздава Мургаш планино!
Нещо ща да та попитам,
правичко да ми обадиш:
що ми си, горо, завяла
без време, горо, раничко,
преди ден свети Илия?
Дали та слана попари,
или та пожар изгори?
Гора е няма сякога,
никому дума не казва:
ала Гердану продума:
- Гердане, младо юначе,
от Бога добро видено,
ако ма питаш, да кажа,
правичко да ти обада:
нито ма слана ослани,
нито ма пожар изгори,
ама ми тежко остана
от твойте млади овчаре
и от твоя кехая.
Снощи е Петко преминал
с твоите вакли овнове
през зелената тинтява
и си овцете помами
до самодивско кладенче.
Кога седнаха да едат,
самодиви са излезле,
та па на Петка думаха:
"Петко ле, млада кехайо,
я дай ни, Петко, я дай ни
на овчарете сърцата
и по две капки черна кръв!"
Петко са тихо молеше:
"Аз имам либе венчано
и две дечица близнета,
и овчаре са женени,
става вече девет години!"
Тогаз са вихри вдигнаха
и ти овчаре грабнаха,
самичек Петко остана,
остана, ама защо е -
главата му е бел камък,
а сърцето му - черен дъб!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.