222. ЯНКА В ТЪМНИЦА

Том ІV: Народни балади

Янке ле, младо девойче!
Янка са беда бедили,
клети са турци, проклети,
в темница са я турили.
Та лежа Янка, що лежа,
мало ли много - три годин.
Майка хи покрай обиде,
обиде покрай темници,
и си на Янка думаше:
- Янке ле, младо девойче,
жално ли ти йе, или не,
като ми лежиш в темници?
Янка на майка говори:
- Маю ле, мила майчице,
жално, мале, та много!
Деня йе жално и не йе,
нощя йе много усилно,
кога се моми съберат,
момите на седенките,
момите песни да поят,
момците с кавал да свирят,
тога йе много усилно
на клето сърце моминско.
Майка хи вели, говори:
- Янке ле, мало девойче,
предай си, Янке, вярата,
стига ми лежиш в темници!
Янка на майка говори:
- Мале ле, мила мале ле,
колко съм, мале, лежала,
и още толко ке лежа,
златна си вяра не давам!
Още си това думаше,
ясно се небе разцепи,
та се кандило запали
над Янкина руса главица -
сама се Янка освети.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.