|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
221. ЙОВА В ТЪМНИЦА
Том ІV: Народни балади
Де са е чуло, видяло,
мома в тъмница да лежи,
като ми Йова, Йово лъо!
Лежала й девет години,
комшии га забравили,
майка й не га забравя,
не га забравя, оттъжва.
Ранила й рано в неделя,
донела вода недялска,
че си очите омила,
запали свеща восъчна
и са на Бога помоли:
- Божне ле, мили Господе,
стори ма, Боже, направи
ена ми гада гадинка,
я птичка, я лищовичка,
барим ми сива гълъбка,
да фръкна, Боже, да кацна
на Новините темници,
да вида Йова що прави,
що прави, Боже, що струва,
жива ли й, Боже, здрава ли й.
Де й седял Господ, та й слушал,
де я седял ангял, та й писал,
стори га Господ, направи,
ена ми сива гълъбка,
наела й дълги пътища,
темничарските друмища.
Като на темници стигна,
кацнала и заплакала.
Йова са отвътря чудеше:
- Божне ле, мили Господе,
станало й девет години
как във темница яз лежа,
яз лежа, Боже, яз боля,
не ми темница прикапа;
на десетата година
що ми темница прикапа?
Йова темничер думаше:
- Турчино, темничеряно,
я ми темница отори,
малко навънка да йзляга,
да видя куве е време,
деня ли й, Боже, нощя ли й,
зима ли й, Боже, лято ли й,
или е хубава пролят.
Станало й девет години,
не ми темница прикапа,
на десетата година
що ми темница прикапа?
Йовина стара майчица,
тя си на врата похлопа
и си на Йова думаше:
- Йово ле, къзъм Йово ле,
тук ли си, Йово, тук ли си?
Йови мами си думаше:
- Мале ма, стара мале ма,
тука съм, мале ма, тука съм,
тука съм, яла защо съм!
В коса ми гняздо извила,
дур две зъмчета извела:
първо ми меса късаше,
второ ми кръвта пиеше.
Йова мами си думаше:
- Идат ми, мамо, идат ми,
сутрина вечер дохадят
дур две ми бели кадъни,
думат ми, мамо, казват ми:
"Йово ле, бяла българке,
предай са, Йово, предай са
турчину темничерину,
да та от темница изкара!"
Йовина стара майчица,
тя си на Йова думаше:
- Йово ле, къзъм Йово ле,
предай са, Йово, предай са
турчину темничеряну,
да та от темница изкара!
Йова мами си думаше:
- Мале мо, стара мале мо,
и ти ли ми си душманка?
Девет съм годян лежала,
веш девет, ша лежа,
пак не са, мамо, предавам
турчину темничеряну!
Деня ми й мъчно не твърдя,
нощя ми й твърдя усилно,
кога ми доде на ума -
га моми кладат седейки,
викнуват, та запеюват,
и момци свират с кавали!
Бештепе, Северна Добруджа (СбНУ 35, № 125); зъмчета - змийчета.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|