|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
220. РОБИНЯ КЪЛНЕ БРАТ СИ
Том ІV: Народни балади
Зацветела ми цветелна дзвезда
на Никополе край тифко море.
Не ми йе било цветелна дзвезда,
току ми била турска робиня,
скоро робена, непотурчена.
Брата сакала, брата Никола,
брата сакала и брата нашла.
Ми изговори турска робиня:
- Да ай ти тебе, брате Никола,
откупи мене от турски роци!
Не ти сакает много за мене,
толку сакает две чаши злато,
две чаши злато, трекята бисер.
Пак йе говорит братец Никола:
- Да ай ти тебе, турска робиньо,
я да би имал две чаши злато,
би си нанижал жене на гръло,
жене на гръло, дете на капа,
дете на капа, коню на грива!
Люто проклина турска робиня:
- На коня явал, от коня паднал,
от коня паднал, на сабя удрил!
На час паднало от бръза коня,
от коня падна, на сабя удри.
Тресанче, Дебърско (Илиев, № 239).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|