|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
22. САМОДИВА ПРАВИ СЯНКА НА СТАДО
Том ІV: Народни балади
Припадна ми тъмна мъгла,
не е било тъмна мъгла,
на е било Деаново,
Деаново сиво стадо.
Заведе го под оряше,
заедна го Деан чобан,
никак сянка не достига.
Провикна са Деан чобан:
- Леле варе, се овчари,
я ставайте, побивайте,
побивайте криви куки,
намятнете по япанджак,
дано сянка достигнеше!
Припадна ми тъмен облак,
тогиз сянка е дососла.
Не е било тъмен облак,
ами било самодива,
самодива, горска дива.
Провикна са Деан чобан:
- Леле варе, се овчари,
събирайте по шиленце,
да подарим самодива,
самодива, горска дива!
Самодива отговаря:
- Леле варе, Деан чобан,
язи не ща по шиленце,
ами ища Деанова,
Деанова тънка снага,
тънка снага, бяло лице!
Деан чобан отговаря:
- Леле варе, самодива,
самодива, горска дива,
аз да свира, пък ти да пяйш!
Ако надсвири Деан чобан,
да си земе самодива,
ако надпяй самодива,
да си земе Деаново,
Деаново бяло лице,
бяло лице, тънка снага.
Па са двата заложили,
че засвири Деан чобан
и запяла самодива.
Самодива пя и заспа,
Деан чобан още свири.
Зъби му са излетяли,
уста му са разкривили.
Надсвири я Деан чобан.
Гозница, Ловешко (дн. присъед. към Ловеч); коледна, на момче
(СбНУ 6, с. 5, № 3).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|