218. РОБИНЯ В ГОРАТА

Том ІV: Народни балади

Робине, нъшна крадена,
от ръки в ръки дадена,
до турски ръки допрена!
Турчин робиня я обзел
та я е водил и водил
във една гора зелена,
където пиле не пее,
където овчар не ходи.
Че хи турчинът думаше:
- Робиньо, нъшна крадена,
викни ми запей, робиньо,
от едно гърло два гласа,
от една уста две думи!
А робиня му думаше:
- Кък ка да викна, турчине,
моите дребни дечица
снощи със майка лежаха,
заран без майка станаха,
немам си нийде никого
да ги увързе, опаше,
ни късче хляб да им даде.
Я турчин хи си думаше:
- Викни ми, викни, робиньо,
да ми се сърце разключи,
че ми е сърце сключено
със девет златни нафтаря!
Че бе робиня викнала
от едно гърло два гласа,
от една уста две думи.
Та що хи било песента:
- Боже ле, Боже Господьо,
изсъхни, Боже, гората,
дано си найдат робиня!
Де стоял Господ, та слушал,
та си гората изсъхна,
та си робиня найдаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.