212. ОТВЛЕЧЕНА ОТ ТАТАРИ - 1

Том ІV: Народни балади

Брале са моми ягоди,
до пладне ягоди брале,
от пладне хоро играле.
Стоян им свири с кавале,
като свиреше, думаше:
- Играйте, моми, и пейте
и през бял Дунав гледайте
какво през Дунав преплува -
дали са брези биволе
или са черни цигане?
Да си са брези биволе,
биволчета би имало,
да си са черни цигане,
циганчета би имало.
Или са черни татаре?
Хайдете, моми, бягайте!
Коя е можла, бегала,
сал Рада мома остала,
че не е можла да бяга.
Жълти й чехли слетели,
бели я поли съпели,
косата й се закачи
у тънка дълга ракита,
тежко й сребро натяга,
повече злато от сребро,
повече ново от вехто.
Татаре Рада фанаа,
татарче Ради думаше:
- Разплитай, Радо, пленици,
заплитай влашки шевета!
Рада н' татарче думаше:
- Ка да разплитам пленици,
за да заплитам шевета,
като ме й мама уплела!
Мене е мило за майка.
Татарче Ради думаше:
- Да ти е мило за майка,
ти би при майка седяла,
не би по Дунав бегала.
Я сядай в златна кочия,
ще идем в село Крушево.
Имаш ли род и познайник?
Рада в кочия седнала,
та във Крушово отишле.
В Крушово хоро играе,
татарче при хоро изпрегна.
Рада на процеп седеше,
дребни си сълзи ронеше.
Татарче Ради думаше:
- Мома девойко хубава,
да ти не мъчно за хорото
ил' си некого познала?
Рада му отговаряше:
- Никого не съм познала,
мене ми мъчно за хорото.
Татарче Ради думаше:
- Я влез във златни кочии,
облечи сукно сякакво,
синьо ле, Радо, червено,
връз червеното зелено,
закачи злато и сребро,
повече наше от вашо,
повече ново от вейто!
Рада татарче послуша,
облече сукно сякакво,
закачи сребро и злато,
па се на хоро улови.
Не фанала се до моми,
най се фанала до момци,
до чичови си синове.
Доде хорото обиколи,
и тя им се приказала,
и те са Рада прекриле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.