206. ПОЛИЧБА ЗА ПАДАНЕ НА ЦАРСТВО

Том ІV: Народни балади

Йой сино, сино, цар Костадине,
сон сам сонила в собота вечер,
в собота вечер срещу неделе:
че бе паднало йесноно слонце,
йесноно слонце вав Чорно море,
месечинкана с дребнине звезди,
с дребнине звезди вав власка земе!
- Йой мале, мале, кипро царице,
тейе сонове не са истовни.
- Истовни ми са, цар Костадине!
Йесно йе слонце твое царнина,
дребни са звезди твое фукаро;
изпусна си са твоено царцко.
- Йой мале, мале, кипро царице,
ко са истовни тейе сонове,
до две са риби на йоган пекот,
че щат изрипна живи йот йоган,
та ми щат врипна вав агезмоно.
Йоще си дума царен думаше
и изрипнаха живи от йоган,
та си врипнаха вав агезмоно.
Тогав са царен хитро досети,
че му призьоха негово царцко.
Той си са желно, милно молеше:
- Дайте ми изин до порви петли,
що-ну изваде йот сарайено!
Порви са петли вечер запели,
та не може нищо да извади...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.