202. РЕВНИВ ВУЙЧО УБИВА ПЛЕМЕННИКА СИ

Том ІV: Народни балади

Мама Тодоре думаше:
- Тодоре, сино Тодоре,
та чу ли, сино, разбра ли,
юйчо ти собат заправа,
девет кумички прощава,
и тебе, сино, калесва
на собат да му отидеш,
собатя да му веселиш
със твоите медни кавали.
Ти мене, сино, да слушаш,
на собат да не отюваш,
че вий си дума имате
със твойта юйна хубава.
Юйчо ти, сино, кавгаджий,
юйчо ти, сино, каскънджий,
пък ти си, сино, шеговит -
ща речеш да са излъжеш,
юйчо ти каил не става.
Тодор си майка не слуша,
ютзема медни кавали
и си на собат отюва.
Яли са, джанъм, и пили,
юйчо му дума продума:
- Тодоре, сестрино пиле,
я си каваля понадуй,
собатя да ми веселиш!
Засвирил Тодор, засвирил.
Нали са Тодор понапил,
заборил Тодор собатя
и на юйна си отпява.
С каваля Тодор свиреше,
яла със йочи говори:
- Юйно льо, юйчовице ле
девет кумички си имаш,
ни енна няма кат тебе,
на тебе, юйно, да мяса,
кат тебе, юйно, хубава!
Юйна му кавал разбира,
юйна му много додража,
запяла, та заиграла.
Де ги съглява юйчо хми,
юйчо хми кавгаджиина,
юйчо хми каскънджиина,
извади ножче янджирче,
на Тодора глава ютзема,
на Тодора и на юйна му.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.