201. КЛЕТВИ НА ЕТЪРВИ

Том ІV: Народни балади

Двама бракя верно живували,
за нищо се бракя не скарали,
ни за нива, ни па за ливада,
ни за лозе, ни за бело грозе,
ни за каща, ни за покащнина.
Засакая гиздава девокя,
и двата я брата засакая.
По-малио на по-стари дума:
- Леле, братко, леле, по-стар братко,
я съм по-мал, на мене се пада.
По-старио на по-мали дума:
- Я съм по-стар, на мене се пада.
Па се бракя братски сдумувале,
по-малио на по-стари дума:
- Айде, братко, ние да каниме,
да каниме до двои сватове,
да каниме до двои кумове,
да каниме до двои староки,
да каниме до двои девере.
Ке пойдеме с китени сватове:
ти ке пойдеш през поле широко,
я ке пойда през гора зелена,
та кой, братко, по-напреж пристигне,
кой пристигне у момини двори,
той ке земе гиздава девокя.
Па каниа до двои сватове,
па каниа до двои кумове,
па каниа до двои староки,
па каниа до двои девере.
По-стар пойде с китени сватове,
по-стар пойде през поле широко,
по-мал пойде през гора зелена.
Па одили три дни и три нощи,
отеднаж са в двори пристигнали.
Па се бракя, море, сдумуваа,
по-малио на по-стари дума:
- Айде, братко, айде ти си по-стар,
ти си земи гиздава девокя,
яз ке зема друга й другачка,
ем другачка, братко, ем комшика.
Па седоа три дни и три нощи,
та си пия, море, и ядоа.
Прекараа момините сватби,
дойде време вече да поождат.
Па си пошли, море, и повели,
и повели, море, две невести,
две невести, море, две етръви.
Сгодия се до две люти змии -
по пато се етръви скарале.
Щом си дома, море, пристигнали,
феднага са сватби направили,
феднага се бракя разделили,
феднага си двори преградили -
между двори Дунав да си тече,
край Дунава дуни посадили.
На Дунава две етръви прали,
ка са прали и са се карали,
ка белили и са се делили,
ка делили и се люто клели.
По-малата по-старата клела:
- Да би дал Бог, по-стара етръво,
да одимаш девет мили сина,
сите девет големи да станат,
сите девет войници да пратиш,
а отаде еден да се връне,
да донесе девет люти рани!
Да обидеш Оре и Загоре,
да не мож лек да му се намери!
Па да дойдеш на моята врата,
да ти додам от моето платно,
що го ткаме, кога се караме,
що белиме, кога се делиме,
да му връжеш девет люти рани,
тогай рани да му оздравеят!
По-старата по-малата клела:
- Да би дал Бог, по-мала етръво,
да одимаш девет мили щерки,
сите девет големи да станат,
сите девет на дом да намериш!
Сите девет да ти обдовеят,
сите девет при теб да се врънат,
та да чуваш, море, чужда челяд!
Край Дунава перуника цъфти,
у Дунава морска риба пое,
пое, пое, море, дори дума,
перуники вели, ем говори:
- Блазе тебе, сина перунико,
цъфтиш, цъфтиш, та си гайле немаш!
На мене ми крила окапая,
слушаеки етръвини клетви.
Е бре, веро, е бре, люта клетво,
та какво се етръви проклели,
се така ги етръви стигнало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.