20. ЙОВАН ПОПОВ И САМОВИЛА

Том ІV: Народни балади

Кинисал ми Йоан Попов
да ми оит на Великден,
на Великден на оранье.
И ми пойде до полпъти,
и излезе самовила,
самовила и самогорска,
пътищата му предстрети:
- Врат' се, врати, Йоан Попов,
не одай ми на Великден,
на Великден на оранье!
Йоан лепо говореше:
- Бегай, бегай, самовило!
Да н'ти слезам от моява,
от моява бърза коня,
да н'те фатам за твоята,
за твоята руса коса,
да н'те вързам бързу коню,
бързу коню за опашка,
да н'те влеча като брана.
Се разлюти самовила,
та отпущи руса коса,
му сопнала бърза коня,
да му пиет църни очи.
Се налюти Йоан Попов,
та йе фати самовила,
та йе фати за нейдзина,
за нейдзина руса коса,
та йе върза бързу коню,
бързу коню за опашка,
йе повлече како брана.
Си я носи дури дома,
от далеко майке викат:
- Я излези, мила майко,
от'ти носам неестица,
неестица самовилска,
тебе, майко, отменица,
татко бела променица,
брату перче исчешлано,
сестре леса уплетена.
Йе заключи десно крило,
десно крило в шарен ковчег.
И седела три години,
постигнала мъжко дете,
и канила чесна кума,
йе кърстиле мъжко дете.
И ми дошла кумашина,
кумашина говореше:
- А неесто самовило!
Мало хоро да поиграш,
мало хоро самовилско!
Самовила говореше:
- Ай ви вие чесни куми!
Нек ми пущит Йоан Попов,
нек ми пущит десно крило,
така хоро да поигра.
- А неесто самовило!
Вера немаш, ке побегниш.
Самовила говореше:
- А егиди Йоан Попов!
Ако те страф да н' побегна,
затворите мали врати,
мали врати и големи,
така хоро да поигра!
Затвориле мали врати,
мали врати и големи,
йе отключи десно крило.
Колко хоро заиграла,
излетала низ баджата,
свекърва йе привикала:
- А неесто самовило!
Дете плачит за лелянье,
за лелянье, за цицанье.
Самовила говореше:
- Кога ке ми дете плачит,
дете плачит за цицанье,
да го клаиш под стреите,
ке заросам ситна роса,
ке надоям мъжко дете.
Кога ке ми дете плачит,
дете плачит за лелянье,
да го клаиш на креветот,
ке повеам тиок ветар,
ке залелям мъжко дете.
Се измами свекърва йе,
кога дете заплачило,
заплачило за лелянье,
си го кладе на креветот,
не повеа тиок ветар,
тук се впущи самовила,
си го зеде мъжко дете.
И се похвали Йоану:
- А егиди Йоан Попов!
Що ти се тебе чинеше,
от' ке държиш самовила,
самовила за любенье!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.