198. ВОДАНЧО И МАЙКА МУ

Том ІV: Народни балади

Остана Пенка вдовица
сос мъжко дете на ръце.
Срам било Пенка, грех било
дете без баща да чува,
па стана Пенка, отиде
в бащино село големо
и на баща си говори:
- Тате ле, мили тате ле,
срам ме е, тате, грех ме е
дете без баща да чувам.
Извикай, тате, дюлгере
да сковат ново сандъче,
дете в сандъче на турим
и във река да го фърлим,
във тая река голема.
Баща си Пенка послуша,
та стана, та си отиде
и си дюлгере извика.
Сновали ново сандъче,
дете в сандъче турнали
и го във река фърлили.
Па го намери леля му
и го кръстила Воданчо.
Расна, порасна Воданчо,
голем ергенин порасна,
ерген на двайсе години.
Сичките моми залюбил,
залюбил Пенка вдовица,
залюбил и я е вземал,
и ги в черкови завели,
във черкови на венчане.
Като в черкови влезнали
и вратите се затварат,
кандилата изгаснали
и попове занемели.
Па питали, разпитвали,
майка и син са излели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.